МАЙЧИЦЕ!

Моя родна земя! Моя майко добра!
Земьо, майчице мила! —
Дай ми вечната жажда на свойте недра,
своя порив и сила!

Помогни ми в съмненията и умората,
изпий мъката стара!
Научи ме на вярност и обич към хората;
научи ме на вяра!

Научи ме да вярвам в доброто, в човека -
и към бялата пролет
ти, сърце на сърцата,
открий ми пътека!
Крила дай ми за полет!

Гори душата ми напразна жажда
и моят зов остава все нечут. —
На дните залъкът не се услажда
без нежна ласка и без топъл скут.

За мен не зреят плодовете румени,
тъй рано всеки цвят е осланен.. .
И няма думи, шепнешком издумани
и няма никъде приют за мен

Студена, непозната, мълчалива —
една ръка ограби моя ден. . .
Останал само с чашата горчива —
тъжи животът ми озлочестен. . .

За мене в люта жал се просълзиха
камъни, и вейки, и треви. . .
Но вечерта не идва с обич тиха
и утрото утеха не мълви. . .

Чие сърце за мене замилява?
Чие сърце сега боли за мен?
Прокуденик прокуден във забрава —
о, колко съм злочест и уморен!

Кажи, немилостива и жестока,
кажи защо ти, майко, ме роди?
За моя земен дял и жал дълбока
завинаги проклета триж бъди!

Обратно към [творчеството на Пеньо Пенев] [СЛОВОТО]

Те са! LiterNet! Фарът! Search.bg Монитор!