РОЖБО МОЯ

Тук денят
над желязо се ражда.
Тук росата роси
над бетон.
И по блеснали релси
в дим,
в сажди отгърмяват
вагон след вагон.
Цех до корпуса,
извисява
грамаден завод.
Рожбо моя!
Фиданчице крехка,
как ще цъфне
тук
твоя живот?!
Как ще пуснеш ти
корен
в желязо? Как ще пуснеш ти
корен
в бетон? —
То не става
по план набелязан.
То не става
по план
и закон!
Рожбо мила,
за своето детство ще потърсиш ли утре
вина?
Приеми ти
от мене
в наследство вместо роден дом —
родна страна!
Приеми я
такава:
в дим,
в сажди!
Ще е трудно!. ..
Но ти я милей! —
Без дом роден
човекът се ражда,
а за роден дом трябва
да пей!

Обратно към [творчеството на Пеньо Пенев] [СЛОВОТО]

Те са! LiterNet! Фарът! Новините Хитът...