КОПНЕЖИ

Грoхотен* грохот издава
Искър го плиска шумлив.
Сам до реката в морава
слушам им говора див:

“Искъре - чуката дума, -
векове как се тъй лейш,
дълъг и весел ти друма:
вечно пътуваш и пейш.

Всеки ден, час и минута
в нови картини блестиш.
Зла е съдбата ми люта:
аз съм скован - ти летиш!

Жаден съм, ох, за движенье,
жаден за вечний бяг твой.”
Искър минува и стене:
- Ох, а пък аз - за покой.

Своге, юли

---

* Връх при Своге, до Искъра