брой 7-8, 01.07.2002          

Юбилей

75 години списание "Родна реч"

Бояна Николова

През 30-те и 40-те години на ХХ век в свободна България се издават над 300 списания - на медиците, на строителите, на ловците, на икономистите и какви ли още не, и нито едно езиковедско. А въпросите на езика - история, правописна реформа и най-вече чистота на езика, са особено наболели сред обществеността. Точно тези проблеми - проблемите на българския език - си поставя за цел да обсъжда на своите страници едно ново списание - „Родна реч“. Негов инициатор е казанлъшкият гимназиален учител, общественик и културен деец Стефан Попвасилев. Неговата идея приема присърце университетският преподавател Стефан Младенов. Широка подкрепа получава от проф. Иван Шишманов, от акад. Александър Теодоров-Балан и много други езиковеди.  

Списанието започва да излиза от месец септември 1927 година, а е одобрено от Министерството на народното просвещение с окръжно №26175 от 13.Х.1927 година. Първите десет годишнини излизат в Казанлък, а следващите - в София. Списанието е двумесечно и обхваща времето от септември до юни следващата година, общо 5 книжки. Неотменно на корицата му стои Паисиевият призив „Българино, знай своя род и език“.  

През целия живот на списанието издателите му поддържат добре обмислена и утвърждавана структура. В началото са проблемните материали - „Българският писател и „Родна реч““ от проф. Ив. Шишманов; „Граници на българската реч и държава в миналото и днес“; „Езикът - първи отличителен признак на всеки народ и незаменимо средство за образование в народностен дух“ от Ст. Младенов; „Езикът - оръжие за мисъл и култура“ от Ст. Попвасилев; „Драматичен и статичен език“ от Б. Ботушаров; „Езикознание и народонаука“ от В. Бешевлиев; „Любов за родна реч. Наистина любиме ли езика си?“ от Ал. Теодоров-Балан и др.  

С огромна грижа, с остро и непримиримо перо, с възрожденски плам списанието воюва за чиста и звучна реч, за правилна употреба в писмена и устна форма на думи и изрази. От първата до последната си книжка то отговаря на своята програма „да обнародва достъпни статии върху живота на българския език в свръзка с българската литература“ и да „разгледва творчеството на българския писател от езикова страна, за да види какво е участието му в строителството на родната реч“.¹  

Редовно се поддържат няколко рубрики. В първата - „Как не бива да се говори и пише български“ - най-голяма част от материалите са от Ст. Младенов. С присъщия му полемичен, остър тон, с насмешка и дори с подигравка той изразява негативното си отношение към псевдоучените и псевдоинтелигентите, които, като не познават добре родния си език, с лека ръка вземат готови чужди думи или, което е още по-лошо, неправилно ги побългаряват и правят речта тромава, неразбираема, чужда“. „Откърмени в чуждопоклонство, ние подлежим на превъзпитание. Нека се борим за него (българския език - б. м.) неотстъпно и заради своята българщина. Борбата е петимна за борци. Искаме ги от българската школа. Всякой, излязъл от българското училище, трябва да бъде борец за български език - за богат, силен и хубав български език; да бъде борец с чувство, като ради сам върху себе лично за изказ български, достоен за образованието и призванието му; да бъде борец с воля, като прилага свое знание и похвати за тяхното усвоение и умножение в обществото“.² Някои от статиите в списанието застъпват позиции, граничещи с краен пуризъм.³ По-уравновесено в това отношение е мнението на Ст. Попвасилев: „Съществуващите сега у европейските и славянските народи културни думи, както и новите, създадени наскоро, а също и тия, които тепърва ще се създават, свидетелстват най-добре за културните връзки, за културните сношения и заемки между отделните народи. Тия културни думи и заемки все повече ще се увеличават, защото все повече ще напредва културата, човешкият дух създава все повече завладявания и придобивки.“⁴  

В рубриката „Вести и оценки“ преобладават материали из научния живот в езиковедските среди у нас и в чужбина. От юбилейни годишнини на видни учени и писатели до отзиви и рецензии за отделни книги и списания, поредици на различни издателства; обзори на езиковедска литература в книги и списания на славянски и неславянски народи - това е широкият спектър на материалите. По-голямата част са от Ст. Попвасилев - високоерудирания труженик, литературовед и общественик. Характерно за неговите отзиви е, че утвърждава винаги добрия език и стил, но е непримирим към бездарието и некадърността.  

В поредицата „Питания и отговори“ преобладават по-кратките, но точни и уверени отговори на читателски въпроси; езикови проблеми, възникнали при прочита на изказвания и документи на Народното събрание, речи и доклади на държавници, на учени, произведения на писатели.  

Все с цел постигане на чиста и благозвучна българска реч списанието дава място на предложението на д-р Никола Шейтанов да се обяви конкурс за най-хубави български думи.⁵ Посочват се и първите предложения: „Господин Петко Д. Кършев от с. Миндя, Еленско, предлага следните заместници: вм. дъмпинг - натиск; вм. авиатор - полетник - летец; вм. аеродрум - полетище; вм. футбол - топник“ и др. Днес това словотворчество в отделни случаи предизвиква насмешка, но колко силно патриотично чувство трябва да има човек, за да се опълчи срещу обезличаващия натиск на безбройните чуждици, навлизащи в езика ежедневно.  

В списанието намират място много материали, свързани с етнографията, фолклора, историята на нашия народ.  

Като че ли някак „извън“ списанието откриваме и друга ценна библиографска информация, събрана в т. нар. „книгопис“. Тук са описани 1799 книги и 141 списания - български и чужди. Всички новоизлезли или новополучени в страната книги и списания много професионално са описани от Ст. Попвасилев или някой от сътрудниците. Оттук можем да разберем не само автора, преводача, обема, формата, но и издателството, разпространителя, цената на книжното тяло. Най-интересните научни или художествени творби са представени с анотация или рецензия.  

На задната корица на книжка V, год. IX (1936) откриваме следната оферта: томове от IV до XIII от произведения на Йордан Йовков с обща цена 760 лв. на абонатите на „Родна реч“ ще се продават за 500 лв.; две книги на Константин Константинов за 100 лв. за абонатите на „Родна реч“ ще струват 70 лв.; така е и за книги на А. Каралийчев, К. Гълъбов, Ст. Попвасилев и др. Това показва една актуална дори и за днешно време маркетингова политика, която е една от причините за дългия живот на списанието. То спира да излиза само поради бомбардировките над София през 1943 година.  

Във всичките 73 книги на списание „Родна реч“ са поместени 1365 материала - статии, оценки, рецензии, отговори на въпроси и др. Тук публикуват 132 автори, от които с най-голям дял са уредниците и издателите на списанието Ст. Младенов (496), Ст. Попвасилев (369), Ал. Теодоров-Балан (23) и др.  

Млади приятелю,  

Разказах ти за едно списание от миналия век, чието име достойно носи твоята любима „Родна реч“. Един бегъл поглед към днешния ден показва около 800 заглавия, от които 400 списания и толкова вестници. Прави ли ти впечатление грубият, пошлият език в голяма част от тях? Колко от тези издания имат свой, чисто български облик, език и звучене? Знам, че днешният ден с навлизането на нови информационни технологии налага необходимостта от изучаване на повече чужди езици. Хората, за които разказах, не само са ползвали, а са владеели в съвършенство не един и два езика. Нужно и приятно е да се работи с компютри, да се влезе в необятния свят на Интернет, но това не означава да се отнасяме небрежно или негативно към родния език. Нужно е да се отделя повече време не само за уроците, но и за хубавата българска книга, за родната, звучна българска реч.  

И да си спомним за радетелите за чист български език, уредниците и издателите на списание „Родна реч“.  

Бояна Николова е от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университетска библиотека

1 Да опознаем езика си (Нашата програма). „Родна реч“, год. I, №1, 3-4.

2 Теодоров-Балан, Ал., „Борба за език“, „Родна реч“, год. IХ, №2, 68-70.

3 Пуризъм - от лат. „чист, ез. „Борба за очистване на езика от чужди думи и изрази, които могат да бъдат заменени с български“. „Речник на чуждите думи в българския език“, изд. БАН, С., 1982.

4 Попвасилев, Ст., „Езикът - оръдие за мисъл и култура“, „Родна реч“, год. IV, №1.

5 Конкурст на „Родна реч“, „Родна реч“, год. IV, №5, 235.