Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най-авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и четири белетристични книги – „Когато Париж беше твой“ („Народна младеж“, 1977), „Накажи ме с любов“ (Хр. Г. Данов“, 1989), „Само душата“ („Издателско ателие Аб“, 1999), „Лично време“ („Жанет-45“, 2002). Под печат е поредното й заглавие „Вкус на Моцарт“ (отново в „Жанет-45). Като главен редактор на списание „Ек“ – културен двумесечник за българите в чужбина, тя е съставител и автор на над 60 отпечатани и разпространени в цял свят книжки и на сборника „Автономията живот. Диалози с бележити българи зад граница“ („Литературен форум“, 1997). Нейни литературни творби са публикувани във всички специализирани издания, някои преведени на полски, немски и английски език.

След като е попил наслада от безупречен изговор на съкровени чувства, читателят открива, че Тя говори свободно езиците на герои-които-не-са-тя и успява: пародирайки – да не мрази, излагайки – да не заклеймява, осъждайки – да не убива. Колцина от нас го могат?

В книгата на Олга няма гангстери, банкери, елитни проститутки и изгряващи политици. Нито един. Това е книга за нас – обикновените хора, останалите 99,9%. Това е немалка заслуга – отказът от героите на нашето време. Най-вълнуващото в този сборник е неуловимата граница между автор и герой, между мъдростта на опитния и чувствителността на детето. Книгата се чете на един дъх – не от любопитство „какво ще стане“, а от учудване – „как е възможно“. Тази малка книжка идва да напомни, че изкуството е удоволствие за избрани. Понякога – единственото удоволствие.

Павел Попов за книгата „Само душата“, в. „Култура“, 2000

Обратно към: [Олга Шурбанова][СЛОВОТО]