напред назад Обратно към: [Градината на Фохат][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



И си мислиш възможно ли е...


Дори не помниш

                                  как се смяха,

когато прочете стихотворението,

но се чудиш на оскъдните облаци,

                                      пресекли мислите им.

 

Притискаш пръст

в грапавината на пулса,

                                скрил самотата си

                                в съкровищата на съня...

 

Параклисът в дъното на алеята

зее разграбен

и троскот пълзи

                                                     по пътеката...

 

Толкова отдавна

не си летяла насън!...

 

Все по-често сънуваш река

                 с мъртви риби срещу течението...

 


напред горе назад Обратно към: [Градината на Фохат][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух