напред назад Обратно към: [Градината на Фохат][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Каломаин


А щом изяде плода на познанието, обгърна я мрак...

                                                                     Н.Райнов

 

 

1.

Както винаги, вчера посрещна изгрева,

направи слънчеви топчета от лъчите му,

затъркаля ги надолу по стръмната улица,

подскачаше с тях и дрънчеше,

                                                               дрънчеше –

изплаши възрастните, зарадва децата,

               но те не играеха никога с нея – никой

                                                  не играеше с нея...

 

От вехтории, нарече ги навици,

някаква фигура – неясна за нас,

твърде абстрактна...

първична и... свръх... съвършена

в средата на двора издигна.

Толкова странна,

несъобразна и несъразмерна,

теоретично относителна

и практически невъзможна –

                     поне три ангела я крепяха,

                                   за да остане изправена!...

 

Сложи шапка-невидимка на върха й,

цигара – под нея, а с гвоздей заби

                    някакъв лист по средата й – там -

                                           каза тя, е Сърцето!...

 

 

2.

Вечерта развърза косите си

и покри с тях телевизора:

Това е сандъка на дявола, каза,

                                           кутията на Пандора.

Тук държат в плен вашите отражения,

заплитат конски косми в посоките

и обръщат наопаки

знаците за внимание!

В този аквариум, каза,

златните рибки са мъртви

и ви подхвърлят

пъстри бонбончета

                               да подсладят страховете ви!...

 

По-добре спете... спете...

Спете, за да си спомните,

                слепи мои

                гласо-безгласо-подаватели!

 

                                             Нани-на, нани-на...

 

 

3.

Защо ви плаша? – чухме я да припява посред нощ –

нали съм спътница във вашите сънища

и камък,

на който подпирате  безсънието си?...

Аз вървя към вас денонощно

и вие сте слънчеви стълбове по завоите.

Цялата тишина на думите ми източихте,

вие, двукраки глинени идоли!–

подарявам ви раните си –

крепете моя кръст всеотдайно,

изплитайте камшик от гласа ми

и брони ковете против смирението ми!...

Вие,

които превърнахте съня ми в живот,

и живота в кошмар,

и пречиствахте дъха си

                                          с моите поражения...

 

 

4.

                     Сърцето на двора

                     днес е купчина въглени

и част от  Писмо, спасено от вятъра:

 

Ти, направен от нищо,

си  Всичко............................

...........Ще ти дам Огънче

ако ме вземеш със Себе си!..

                             Каломена.

 

Каломена...

Но и казвахме Лудата...

 


напред горе назад Обратно към: [Градината на Фохат][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух