напред назад Обратно към: [Градината на Фохат][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Строеж на фината природа


Ако се правиш,

че не го забелязваш,

                   не значи

                   че вече Поета е мъртъв.

 

Седморен кладенец – в душата му

слънцето веднъж в годината наднича.

 

От най-тъмния приют на ириса

                 с тежък наръч

                 и змия около глезена,

той се изправя

и с поглед

                       хоризонтите размества.

 

Макар през пръсти

в същата посока да надничаш,

зашеметен от грацията на мига,

                    се свива сърцето ти...

 

С една валенция се различават

въглена и диаманта –

                                    а колко сажди...

 

                                   Колко въглища!...

 


напред горе назад Обратно към: [Градината на Фохат][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух