напред назад Обратно към: [Градината на Фохат][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Началото и края


На Б. Кунчев

 

Нощем обитавам себе си

                                    и страшно е

               защото думите смаляват.

 

По стръмното разсъмване

една след друга ги търкалям

от сенчестата им страна –

                                       защо ли?...

А денем –

денем думите са перушина  

и с тях следите си изтривам,

където се отбивам мимоходом.

 

Думите – преди Света

и думите – след него:

 

храна за Птиците небесни,

храм за Ангелите земни.

 


напред горе назад Обратно към: [Градината на Фохат][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух