напред назад Обратно към: [Ирена Исаева Алексиева][СЛОВОТО]



Боян Пенев - летопис за живота и творчеството му


Боян Пенев принадлежи към второто поколение наши учени след Освобождението. То продължава делото на своите предходници и учители и е стимулирано от голямата амбиция да синхронизира развитието на българската наука с тенденциите на съвременното европейско научно знание.

Нашата литературоведска мисъл от края на 19 и началото на 20 в. е представена от изтъкнати учени като Ив. Д. Шишманов, М. Арнаудов, критици като д-р Кръстев. Боян Пенев е един от най-сериозните изследователи на историята на българската литература, той е и отличен познавач на славянските литератури, блестящ и взискателен литературен критик, продължител на делото на д.р К.Кръстев.

Личността на Боян Пенев се откроява в интелектуалните кръгове от този период със своята изключителна колоритност и своебразност.Той впечатлява не само с рядката си творческа активност в краткия си житейски път, но с качества, които са присъщи единствено на "духовният аристократ". Своето есе "Интелектуалецът и другият", гениалният Хосе Ортега - и - Гасет започва с думите: "Интелектуалецът за когото става дума не е нито "писателят", нито "ученият", нито "професорът", нито "философът".Това са все наименования на професии и занятия... социални роли на индивида, които не гарантират... интелектуалното призвание у самия човек... Човек не е интелектуалец за другите... Човек е интелектуалец за себе си, въпреки себе си, против себе си, неизбежно". Много малко са хората, които без съмнение и напълно основателно бихме определили като интелектуалци в пълния смисъл на думата. Без ни най - малко преувеличение и надценяване, Боян Пенев е сред малцината, за които истинската съдба е тази.

Да се даде схематична характеристика за него и делото му, е абсурдно. Достъпът до неговия личен архив, спомените на негови съвременници и други документални източници, ми даде невероятния шанс да се докосна до неговата истинска същност ( не само като учен, но и като човек с богата и разностранна нагаласа към света, хората, изкуството ). Изумително е, че за толкова кратко време, той създава толкова много. Имам предвид не само трудовете и разработките му като литературен историк и критик, не само публикациите в печата и лекциите в Университета. Също толкова впечатляващи са миниатюрната скица в някои от личните му бележници или нарисувания с окото на истински художник изглед от Женевското езеро. Спомените на негови съвременници са неизчерпаем извор, от който черпим автентични наблюдения за личността, учения, музиканта, художника, приятеля Боян Пенев. Толкова разностранни интереси, нагласи, противоречиви чувства се таят у човека "с тънки благородни черти, с пламенен поглед". За него д -р Спиридон Казанджиев пише в спомените си "Ще се види в каква широка амплитуда - от детски наивното, до трагично безизходното съзнание се движи неговата душа и възможността поради това да прозре най - противоположни светове и да се докосне до най -дълбоки тайни". В действителност , той притежава силната емоционалност и изострено до болезненост чувство за честност и свобода - качества, присъщи единствено на истинския талант. Някои го определят като надменен и недостъпен, но в същото време той притежава неподправено чувство за хумор, превръщащо го в център на приятелските събирания. Неговата творческа фантазия с неумолима, естествена сила се превръща в "игра на духа".

Боян Пенев започва литературната си дейност още като студент с рецензии за отделни книги и театрални представления. В една от първите си статии за художествено произведение - рецензията за преведения исторически роман "Между два свята" на Кингли, той се опитва пръв в нашата критика да отбележи някои специфични черти на историческия роман. Собствено, той се спира на два момента - с какво се различава той от историческата наука и как се изобразява човека в него. В своята дейност, Б. Пенев отпечатва поредица историко - литературни изследвания. Всичко написано от него е доказателство, че той не е просто литературен историк и критик. Той е жива творческа личност, която не само изучава миналото, но следи и своята културна съвременност. У Боян Пенев има "усет за исторически важното и за художественно ценното" според критика Георги Цанев. Като професор в Софийския университет, той чете курс по история на новата българска литература Възоснова на този курс, той подготвя за издаване една пълна и системна "История на новата българска литература", но не успява да завърши окончателно този свой основен труд, който е отпечатан посмъртно (4 т. 1930-1936; 2 изд. 1976-1978) Във връзка с тази работа, Пенев изработва редица монографии за големите представители на възрожденската ни литература - Паисий, Г. С. Раковски, П. Р. Славейков, Л. Каравелов, В. Друмев и студии върху по - общи въпроси на българската литературна история. През 1910 г. е отпечатана статията му " Посоки и цели при проучване ана новата ни литература", която е програмна за него. В нея са изложени ръководните му методологични начала като литературен историк, а в голяма степен и като критик. През 1924 г. пише статията "Днешната българска литература", в която характеризира творчеството на Н. Лилиев, Д. Дебелянов, Й. Йовков

След заниманията му с българска литература се нареждат научните интереси към славянската, по специално полската Б. Пенев избира за предмет на лекциите си и на ред проучвания епохата на полския романтизъм и разглежда по- основно творчеството на тримата им големи представители - А. Мицкевич, Ю. Словацки, З. Красински Пенев провежда последователни и задълбочени проучвания в полските библиотеки върху литературните връзки между българи и поляци в миналото. Неговият принос в популяризирането на полската литература у нас и българската в Полша, е изключително голям. Боян Пенев осъществява трайни творчески и приятелски контакти с полски интелектуалци като например тези с поетите Ян и Мария Каспрович.Той изнася и курс лекции пред полски студенти в университетите в Краков, Варшава и Лвов (1923-1924), където печели дълбока почит и привързаност от страна на полските младежи. Действително, Б. Пенев притежава необикновен творчески потенциал, но количеството никога не е имало значение в неговата творческа дейност, ничий талант не се мери по броя на напечатаните страници. Извънредно взискателен към другите, той е бил крайно взискателен към себе си - писал е само, когато има нещо да каже, а още по - малко е печатал Може би това е една от причините, след преждевременната си смърт, той да остави редица ненапечатани книги - "Първа българска повест. Нещастна фамилия на Васил Друмев" (1929), "Бетховен. Живот и творчество" (1930, под. ред. Н. Лилиев), "Българската литература. Кратък исторически преглед" (1930 (1933, 1945, 1946), "История на новата българска литература" (4 т. 1930-36;1976-78), "Полска граматика" (1934), "Любен Каравелов. Живот-личност-творения" (1936), "Алеко Константинов. Биография" (1937).

 

Източници за летописа на Б. Пенев

 

Нашата литературна наука и българската библиография все още не са се погрижили да съставят научен летопис за живота и творчеството на Б.Пенев. Създаването на една наистина подробна и задълбочена хроника на неговия живот и творчество, изисква години упорит труд и научно - изследователска работа. Затова гледам на своите усилия като на пръв, начален опит да се изпълни един дълг към една от най-забележителните личности в областта на българската култура от началото на 20 в. Водена бях от желанието да покажа колко сложна и необятна личност е той.

Извлякох данни за житейската и творческа съдба на учения от някои основни документални източници, на чиято основа изградих фактологичната база и които гарантират нейната достоверност. В процеса на проучване и подбор на информацията , най-голяма роля имаше личния архив на Б. Пенев, който се съхранява в Научния архив на БАН. Обстоятелството, че Пенев оставя повечето си трудове в ръкописен вид , прави особено ценен неговия архив. Главното съдържание образуват именно материалите от научните му работи, които са обикновено ръкописи, писани стенографно бележки, планове, библиография.

Второ място по обем държи кореспонденцията му с български и чужди, предимно полски учени. Основно архива е диференциран на следните раздели:

 

I. Автобиографични, биографични материали, ученически упражнения и опити, студентски записи и литературни проучвания, записки и речници по езици, бележници.

II. Научни трудове (лекции, монографии, статии, библиография)

III. Кореспонденция.

IV. Портрети, скици, рисунки, карикатури

V. Печатни произведения

VI. Материали на други лица (на Любен Каравелов, Алеко Константинов, П. К Яворов, П. Р. и П. П. Славейкови)

 

Фондът включва 3328 архивни единици. Автобиографичните и биографичните материали дават информация за най-важните дати и събития в живота му.

Особено ценен и изключително интересен е неговия поетичен дневник, който през 1973 г. е отпечатан (подбор и ред. Ив. Сарандев). Дневникът на Б. Пенев е нещо твърде своебразно, малко покриващо се с традиционните представи за този литературен жанр. Авторът се стремял да фиксира не житейски впечатления и разговори, не да бъде хроникьор на съвременността, а по-скоро да улови динамиката на една духовна действителност, да запечата една психодрама на интелектуалното всекидневие… Макар и преработен от Б. Пенев, дневникът остава незавършен. Той представлява отделни листи, разпределени по години или с отделни заглавия. Започва от 1902 г., но някои години липсват (1903, 1909, 1910, 1912-1918). След 1919 г. има два свитъка със заглавия "Прелюдии", и "Последни грехове". Много информация за контактите му с българските интелектуалци, съдържат спомените за Пенчо Славейков, д-р Кръстев, П. К. Яворов, Ив. Вазов. Те се състоят от отделни откъси, на хвърляни върху листчета с дата на срещата или на момента, в който е записан даден факт. Когато четем написаното за Вазов, Славейков, Яворов и Кръстев. С характерното означение ден, месец, година, ние получаваме впечатление, че имаме работа с дневник. Дневникът е важен психологически документ, който разкрива не толкова учения, колкото човека Боян Пенев - със своите интимни душевни вълнения, житейски връзки, философски разсъждения и мистични настроения, увлечението си по музиката и други изкуства. Очевидно, че дневникът за него е бил насъщна нужда. Разбира се в него той не отбелязва всичко, а само най - значимото. Така че, ние притежаваме богат избор не само за интимните вълнения на автора, но и за важни моменти от неговия живот, каквито са научните пътувания и специализации в чужбина.

Друг важен източник са спомените на неговите съвременници - български и чужди интелектуалци. В това отношение най-полезна се оказа кн. 7-8 на сп. Златорог от 1927 г., посветена и в почит на Боян Пенев. В нея намираме изказванията на негови приятели, учени, писатели като д-р С. Казанджиев, проф. А. Теодор - Балан, Владимир Василев, проф. Ст. Младенов, Станислав Слонски, проф. Мазон и др. В животът на Б. Пенев присъстват трайно образите на две жени - Дора Габе и Елисавета Багряна. Те са не само негови интимни спътници, но и дълбоко свързани с творческите му прояви.

Особено полезни се оказаха книгата на Снежина Кралева "Докосване до Дора Габе" и творбата за Елисавета Багряна "Дни - бели и черни" с автори Бл. Димитрова и Й. Василев. От тези биографични произведения, става ясно, че присъствието на двете талантливи поетеси в битието на Пенев, е много силно до края на земния му път.

Специално място искам да отделя на Пеневата прецизност във всяко едно отношение. Много взискателно и систематично, той е съхранявал своите бележки, лекции и библиографски проучвания. Арх. ед. 6 от неговия архив, предоставя списък на всички публикувани статии, книги и литературни бележки до 1926 г., който той самият е поддържал систематично много на съхранението не само на собствените си творчески опити, но и притежава изключително богата библиотека, както и архивни материали на свои съвременници. Всичко това говори за изключителна отговорност към писменото духовно богатство на своето време, за истинска любов към книгата и творческата мисъл, за отношението му към документите като свидетелство на една епоха, която ще даде пример на идните поколения.

Много са мотивите, поради които личността на Б. Пенев е достойна за изучаване и проучване от страна на изследователя. Моето отношение е в известен смисъл субективно, тъй като този българин е роден и израсъл в родния ми град Шумен - средище на мнозина от интелектуалците и обществениците на България. Но от чисто обективна гледна точка, Боян Пенев, е човек с огромни заслуги пред българската литературоведческа и интелектуална мисъл. Той популяризира българското творчество в Европа, най-вече в славянските страни. Той дава шанс на не толкова изтъкнати писатели и поети в качеството си на литературен критик. И не на последно място, притежава "способност за вживяване в духа на дадена епоха или творческа личност".

 

1882

АПРИЛ, 27. Според кръщелното свидетелство, издадено на 9. 08. 1907 г. от пети шуменски енориен свещенник Теодор Върбанов, Боян Пенев Николов, е роден в гр. Шумен на тази дата. Баща му е казанджия и се казва Пеньо, а майка му Калуша. Има брат Никола - три години по-голям от него (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 11, 19 )

 

 

1890

ЮНИ, 29. Разградското училищно настоятелство дава свидетелство на ученика Боян Пенев за завършено първо отделение в тукашното първоначално училище. В запазения документ е отбелязано "поведение примерно" и "прилежание постоянно". Оценките му по следните предмети са:

Закон Божий - мн. доб. 5; Бълг. ез. - мн. доб. 5; Смятане - доб. 4.

Другите предмети, които е изучавал са славянско четене, отечественознание, естествознание, краснопис, пеене, гимнастика, ръкоделие (Архив на Б. Пенев, арх.ед. 7)

 

1897

В Разград Б. Пенев прави първите си литературни опити. Те са непубликувани: хумористичен очерк "Прощавам ти гълъбче", първи стихотворни опити "Май" от поредицата "Уломки от старите тетрадки" (8 май); разказите "Идиот" (30 май) и "Събудената съвест" (28 декември) (Архив на Б. Пенев, арх. ед 114, 115, 116,117).

 

1898

ЯНУАРИ, - Б. П. пише очерка "Православни християни" с хумористични рисунки върху корицата (Архив на Б.Пенев, арх.ед 119)

 

ОКТОМВРИ, 26 - Б.П. прави превод от руски на "Митка" от Баранцевич (Архив на Б.Пенев, арх.ед. 112)

 

1899

Б.П. прави превод на откъси на "Белла" от Лермонтов (Архив на Б.Пенев, арх.ед.113)

 

АПРИЛ, Б.П. създава специална тетрадка, която назовава "Простонародни песни, събирани от майка ми" (Архив на Б.Пенев, арх.ед. 120)

 

АПРИЛ, 28 - По повод едно класно упражнение на тема "Как прекарах Великденската ваканция", Б.П., ученик в VI клас, създава "Великденски дневник". В този дневник описва подробно преживяванията си от 18, 19, 20 април с.г. (Архив на Б.Пенев, арх.ед 104, 118)

 

ОКТОМВРИ, 18 - Б.П. пише съчинение на тема "Описание на родното ми място - град Шумен", в което разглежда родния си край във всичките му аспекти - географски, етнографски, исторически, икономически (Архив на Б.Пенев, арх.ед110)

 

 

1900

Като ученик в VI клас на Разградската мъжка гиназия, Б.П. прави две домашни упражнения - упр. №1 "Да се предаде съдържанието на нървата песен от "Илиада" и упр. №2 "Да се направи характеристика на Инсаров в романа "На канунь" от Тургенев. (Архив на Б.Пенев, арх.ед. 109)

 

МАРТ, 14 - Б.П. прави превод на стихотворението в проза от Тургенев "Утре! Утре!" (Архив на Б.Пенев, арх.ед 113)

ЮЛИ, - В Разград, Б.П. превежда из "Живота на Лист и Рубенщайн" (Архив на Б.Пенев, арх.ед.121)

АВГУСТ, - В Шумен, Б.П. създава тетрадка - албум със свои стихотворения (Архив на Б.Пенев, арх.ед.121)

 

1901

В ученическата книжка на Б. Пенев за отбелязване на слабия успех, поведението и отсъствията в 7 клас на окръжната мъжка гимназия в Разград не е отбелязано нищо. В "Гимназията. Спомени", писани в София на 15 март 1904 г., той пише, че "измежду всичките си учители най-голямо и най-отвратително впечатление е оставил у нас учителят по математика. През 1901 г. правихме бунт против тоя възпитател. (Архив на Б.Пенев, арх.ед.2, 10)

 

ЮНИ, 11 - Б. Пенев получава наборно свидетелство от Разградската гимназия за завършил VI гимназиален клас (Архив на Б.Пенев, арх.ед.11)

 

АВГУСТ, 14 - Б. Пенев прави превод от руски на "Музиката на природата" (Архив на Б.Пенев, арх.ед.)

 

1902

ЯНУАРИ, 1 - Б.Пенев продължава образованието си в Русенската гимназия (Архив на Б.Пенев, арх.ед.10)

 

АВГУСТ, 1 - Б.Пенев взема участие в литературно - музикална вечер в Разград (Архив на Б.Пенев, арх.ед.12)

 

СЕПТЕМВРИ, 25 - Б.Пенев завършва гимназиалното си образование (реален отдел) в гр. Русе с много добър успех (Архив на Б.Пенев, арх.ед.88)

 

ДЕКЕМВРИ, 15 - Б.П. прави превод на "Високомерие" от Монтескьо (Архив на Б.Пенев, арх.ед.4)

 

1903

Б.Пенев е чиновник в Дирекцията по статистика (сп. Златорог, год.VIII (1927), кн.7-8)

 

МАРТ, 27 - На основание 157-о разписание за болестите от 1899 г., Б.П. е освободен от военна служба (Архив на Б.Пенев, арх.ед.13)

 

ОКТОМВРИ, 3 - Б.Пенев е записан като редовен студент в Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София. В студентската му книжка са вписани като негови преподаватели имената на Любомир Милетич (славянска етнография, старобългарска фонетика, старобългарски синтаксис, звукофизиология, славянски семинар), д-р Кръстев (естетика, психология, Гьоте), Беньо Цонев (синтетични и аналитични форми в българския език, новобългарска фонетика, методика по матерен език) (Архив на Б.Пенев, арх.ед 14)

 

1904

Б.Пенев започва да си води литературен дневник (Архив на Б.Пенев, арх.ед.4)

 

Като студент участва в студентска буна против правилника на Университета. Проф. Ал. Теодор-Балан пише по тоя повод: "Стана Боян Пенев и от името на всички ме замоли, да не настоявам да чета лекции "нямаме нищо против вас, нам ни тежи правилника" (сп. Златорог, год.VIII (1927), септ.-окт., кн.7-8)

 

Б. Пенев започва да сътрудничи на сп. Мисъл, заедно с Вл Василев (Б. Пенев. Студии. Статии. Есета. Бълг. писател. София.,1985)

 

ЮЛИ, 28 - По повод една ексурзия до Рила, Б.Пенев започва да си води пътни бележки, в които проследява впечатленията си от Самоков и Чамкория. На корицата на бележника с дата 28 юли 1904 г. е направил опит да скицира изглед от Самоковската камбанария (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 3)

 

ЮЛИ, 30 - Б. Пенев посещава Рилския манастир и местностите около него. Той разглежда манастирската библиотека и пещерата с мощите на Ив. Рилски (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 3)

 

ЮЛИ, 31 - Групата, в която е и Б.Пенев потегля за Еленин връх в Пирин (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 3)

 

ОКТОМВРИ, 14 - Б.Пенев е член на естетически семинар във Висшето училище. Ръководител на семинара е д-р Кръстев, лектор по естетика (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 4)

 

 

1905

Започва литературната си дейност като студент с резензии за отделни книги и театрални представления. Б.П. пише рецензия на "Здрави и болни нерви" от Крофт Ебинг. (Периодическо списание, кн.65, 1905, св.3-4)

 

Във в-к "Пряпорец" публикува "За един плагиат". В "Българска сбирка", кн. 7 излиза рецензия от Б. Пенев на романа "Между два свята" на Кингли, където характеризира разликите между историческия роман и историческия жанр. Периодическо списание, кн. 66, св. 9-10 публикува литературна бележка с автор Боян Пенев (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 6)

 

ЕСЕНТА - В спомените си за Пенчо Славейков, Б. П. пише за първата си среща с поета. Славейков му предлага свои библиографски бележки, свързани с българската литература по време на Възраждането (Архива на Б. Пенев, арх. ед. 4)

 

СЕПТЕМВРИ - В последната година от своето студентство, Б.П. помага на проф. Балан в работата по създаването на "Български книгопис за 100 години". Докато проф.Балан обикаля "места в Турско", Пенев се занимава с обработката на книгописни податки (сп. Златорог, год. VIII (1927), септ. -окт., кн.7-8)

 

ДЕКЕМВРИ, 20 - На тази дата Б.П. пише в дневника си за грешките на натуралистите и модерното изкуство (Б. Пенев. Дневник. Спомени. София., 1973)

 

1906

Първите значителни публикации на Б.П. излизат през тази година. В Периодическо списание, кн. 67, 1906, св.3-4, той пише "П.Р. Славейковата преводна и подражателна поезия" (Периодическо списание, Бълг. книжовно д-во, кн.64)

 

В сп. "Ново общество", кн. 6, излиза рецензия от Б.П. на Чеховата комедия "Чайка". Отново в същото списание е отпечатана рецензия на сборника на българановците (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 6)

 

В Периодическо списание излиза историко - литературната студия "Петко.Р.Славейков" (Периодическо списание, кн.67, св. 7 - 10)

 

Б.П. пише театрална критика за Шекспировата пиеса "Хамлет" (в-к Мир, бр. 1980)

 

Сп. Мисъл публикува от Б.П. "Българските преводи на Фауста" (сп. Мисъл, г. XVI, кн. 10)

 

ФЕВРУАРИ, 14 - На тази дата, Б.П. пише за един основен принцип в неговата работа: "Ти искаш да проучиш един писател. Първото условие е да проникнеш в неговата индивидуалност... И само ако се сродиш с неговия вътрешен мир, ако намериш основната същност на неговата индивидуалност, ти ще можеш да обясниш неговото творчество... (Б. Пенев. Дневник. Спомени. София., 1973)

 

НОЕМВРИ, 2 - Б.П. записва в дневника си размисли за "Какво е българския писател?" (Б.Пенев. Дневник. Спомени. София., 1973)

 

НОЕМВРИ, 23 - Б.П. пише в дневника си за качествата и светогледа, които са присъщи на истинския творец"... Той се вдъхновява отвътре, а не отвън. Слуша само своя вътрешен глас и никога не дири теми и сюжети, понеже те сами идват". (Б. Пенев. Дневник. Спомени. С., 1973)

 

1907

Б. П. пише театрални критики във в-к "Мир" за следните пиеси -"Крал Лир", "Оттегкчителното общество" (бр. 2059), "Саламейския съдия" от Калдерон, "Венецианския търговец" (бр. 2100), "Ревизор" на Гогол (бр. 2102) (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 6)

 

В сп. Мисъл излиза от печат "Литературата около "Българан"" (сп. Мисъл, г. XVII, кн. 1)

 

Б.П. превежда от немски език "Разговорите на Гьоте с Екерман". В същото списание излиза "Лирическите песни на Пенчо Славейков" (сп. Мисъл, г. XVII (1907), кн.3 - 4, кн.7 - 8)

 

"Календар на демократите" отпечатва част от студията "П. Р. Славейков" под заглавие "Демократизмът на П. Р. Славейков" (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 6)

 

В македонския вестник "Илинден" (бр. 7) са публикувани "Две песни - П.Р.Славейков и Хр. Ботев" от Б. Пенев (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 6)

 

Б.П. превежда от немски език "Густав Гайерстам" от Попенберг (сп. Мисъл, г. XVII (1907), кн. 9)

 

Докато живее на Amalienstrasse в Мюнхен, Б.П. описва следния случай: "... В подлистника на един от вестниците видях романа на Пшибишевски "Синове на земята"... взех да мисля за автора. И докато мислех така за Пшибишевски, някой почука на вратата - влиза раздавача и ми поднася писмо. Вземам го и виждам, че е адресирано до Станислав Пшибишевски, писател, в същата улица, в същото жилище, в което живея аз. (Б. Пенев. Дневник. Спомени. София., 1973)

 

ФЕВРУАРИ, 2 - В дневника си пише за "За критиката": "Критикът никога не трябва да се приравнява с писателя или поета, чиито дело оценява - трябва да стои над него". (Б.Пенев. Дневник. Спомени.София., 1973)

 

ФЕВРУАРИ, 25 - Б. Пенев продължава контактите си с известни български писатели и интелектуалци, сред които важна роля в житейския и творческия му път играе д-р Кръстев. В спомените си за д-р Кръстев, Б.П. пише: "Днес след обяд бях на чай у Кръстев. Там сварих Пенча, Петко Тодоров, жената на Кръстев, Владимир Василев... Говорихме твърде много неинтересни работи, пък и Пенчо не беше особено остроумен и шеговит... След това дойдоха Протич (авторът на "Ева") и М.А." (Б. Пенев. Дневник. Спомени. София., 1973)

 

ЮЛИ, 18 - Б.П. напуска Мюнхен и пътува за Цюрих (Архив на Б.Пенев, арх. ед. 2881)

 

АВГУСТ, 8 - Историко-филилогическият факултет на Университета издава свидетелство на Б. Пенев за успешно завършване на специалността "славянски филологии" с мн. доб. успех (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 15)

 

АВГУСТ, 29 - Б.Пенев се среща с Пенчо Славейков, който му прочита ненапечатаните "Химни за опялото на свръхчовека" и още няколко "работи с философски концепции". Славейков споделя, че е написал 4-тата песен на "Кървава песен" (Б. Пенев. Дневник. Спомени. С., 1973)

 

СЕПТЕМВРИ, 18 - Б.П. получава заповед от Министерство на народната просвета за назначаването му като волнонаемен учител във II-ра Софийска мъжка гимназия (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 17)

 

ОКТОМВРИ, 31 - Вечерта, Б.П. прекарва у дома на Яворов, с когото водят разгововор за българската литература. (Б.Пенев. Дневник. Спомени.С.,1973)

 

НОЕМВРИ, 12 - Б.П. пише статията за лириката на Пенчо Славейков. Той съпоставя Славейковото стихотворение "Сън за щастие" със "Зимна нощ" на Ленау. По този повод Яворов предлага да направи превода. (Б. Пенев. Яворов и Ленау. В: Яворов споменник)

 

1908

Б.Пенев публикува "Българските преводи на Гьотеви творения". (сп."Училищен преглед", 1908, кн. 9)

Публикувана е и статията "Гьоте у нас" (Периодическо списание, 1908, кн. 69, св. 7-8)

 

ЯНУАРИ - На излизане от Народната библиотека, Б.П. среща Пенчо Славейков, който му споделя желанието си да отиде в Алжир или Мароко. (Б.Пенев.Дневник.Спомени.С.,1973)

 

ЯНУАРИ, 15 - На тази дата, Б.П. отново записва в дневника си размишления относно мястото и целите на писателя: "...Писателят ние ценим не за тенденциите, които прокарва в творенията си..., а за живота, който е изтръгнал от душата си, за да оживи своите творения. (Б. Пенев. Дневник. Спомени. С., 1973)

 

ЯНУАРИ, 27 - Разговор с П. Славейков за П.Ю. Тодоров и неговото творчество. (Б.Пенев. Дневник. Спомени.С.,1973)

 

ФЕВРУАРИ, 1 - Б.П. води разговор с Яворов в Борисовата градина. Темата е: участието на Яворов в македонското дело и неговата литературна дейност (Б.Пенев. Дневник. Спомени, С.,1973)

 

ЮНИ, 25 - Яворов предлага на Б.П. да редактират списание "Млада България", което предполага нова посока, едно решително откъсване от "Мисъл" (Б.Пенев. Неизвестни спомени)

 

АВГУСТ, 13-26 - Заедно с д-р Кръстев, Б.П. прекарва известен период от време в Рилския манастир. Той споделя впечатленията си от местността и Рила река. В дневника си отбелязва, че е прочел "Довольно" от Тургенев -"Той много допадна на тогавашните ми настроения... Тургенев е преживял същата история, изнесъл същите впечатления и в същите образи е затворил спомените си..." (Дневник.Спомени.С,.1973)

 

НОЕМВРИ, 1 - Б.П. е у д-р Кръстев на чай, където обсъждат бъдещето на "Мисъл" - "...Изглежда, че няма да излиза повече. И според мен е по-добре, защото Мисъл едва ли би могла да има и занапред същото значение, каквото е имало досега". Пенев отклонява всякакво по-нататъшно ангажиране с "Мисъл". (Б.Пенев.Дневник.Спомени. С.,1973)

 

1909

В "Славянски глас" е публикуван "Юлий Словацки". В редакцията е поправено вместо "Анхели" - "Ангели" (Архив на Б.Пенев, арх.ед. 6)

Спиридон Казанджиев пише "След тънката до съвършенство анализа на "Анхели"... той постига тази поема с чисто музикални средства - като симфония на безутешна скръб". (сп. Златорог,г.VIII (1927), кн.7-8)

 

Започва да преподава като частен хоноруван доцент в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. (Архив на Б.Пенев, арх.ед.....)

 

Б.П. е записан като участник в пенсионния фонд възоснова на предоставените документи за прослужена държавна служба до 31.12.1908 г. -1 год., три месеца и 11 дни (Архив на Б.Пенев, арх. ед. 13)

 

Б.П. произнася реч по случай сто годишнината от рождението на Гогол. (Архив на Б.Пенев, арх. ед. 1489)

 

МАЙ, 18 - Спиридон Казанджиев изказва възхищението си от статията му "Гьоте у нас" и го поздравява с избора му на доцент. (Архив на Б.Пенев, арх.ед. 2467)

 

1910

Отпечатана е встъпителната му студия "Посоки и цели при проучване на новата ни литература" (сб. Мисъл, кн.II, 1910). Тази студия е програмна за Б.Пенев. В нея са изложени ръководните и методологични начала като литературен историк, а в голяма степен и като критик. (Г. Цанев. Книга за критиката. С.,1980)

 

Публикува се историко-литературната студия "Паисий Хилендарски" (Периодическо списание.1910, кн. 71, св. 9-10). С тази студия Б.П. се представя за хабилитация в катедрата по славянски филологии (сп. "Златорог", г. VIII (1910), септ. - окт., кн. 7-8)

 

Б.П. е член на Българското есперантско дружество, което разпространява позив за приемането на есперантото като международен език. (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 20)

 

В. Богучарски пише писмо до Б.П., в което моли за съдействието му да обнародва в сръбски весник писмо по повод смъртта на Лев Толстой и да внуши на Й. Скерлич идеята за едно паметно събрание в Белград по същия повод. (Архив на Б.Пенев, арх. ед. 2037)

 

ФЕВРУАРИ - Сп. Казанджиев е в Цюрих. Съобщава на Б.Пенев, че при една среща с проф. Ив. Шишманов, последният се е изказал много хубаво за Б.П. и възлага големи надежди на него. (Архив на Б.Пенев, арх. ед.)

 

МАРТ, 19 - Б.П. пише в дневника си за отношението си към кръга писатели, в които попада: "Може да се каже, че аз имах случай да вляза в най-избрана писателска среда, обаче не забелязах в нея никакви висши духовни интереси: много повече болни амбиции..." (Б. Пенев. Дневник. Спомени. С.,1973)

 

ОКТОМВРИ, 22 или 23 - Яворов пише писмо от Париж до Б. Пенев по повод заминаването на Тодор Николов и Михаил Арнаудов за Лондон: "Щях да ги последвам и аз, ако не съм малко нещо "вързан" тук от пиесите, които искам да видя..." (Ганка Найденова. П.К. Яворов. Летопис за живота и творчеството му. С.,1986)

 

НОЕМВРИ, 12 - Б.П. пише писмо на Яворов в Париж по повод статията си "Посоки и цели при проучване на новата ни литература": "Мислех да ти пратя отпечатък от статията си, но Пенчо ми каза, че ти пратил сборника. Как ти харесва Петковата работа? Струва ми се, че твърде много лицемерие има в тая Змейова сватба. Едно непростително издевателство..." (Г. Найденова. П.К. Яворов. Летопис за живота и творчеството му. С., 1986)

 

ДЕКЕМВРИ, 30 - От Париж, Яворов изказва впечатлението си от статията на Б.П. в сборника"Мисъл", кн.II, 1910 (встъпителната му лекция към нова българска литература). (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 3195)

 

1911

Б. П. получава писмо от Софийаския университет, с което е назначен за редовен студент по славянска и българска литература (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 21)

 

МАРТ - Публикува се "Oбраdoвић коd Бугара". (Сръбски книжовен гласник, 1911)

МАРТ, 31 - Константин Иричек благодари на Б. П. за изпратената му книга "Паисий Хилендарски", която представлява голям интерес за него. (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 2343)

 

АПРИЛ, 21 - Спиридон Казанджиев изказва мисъл, че не науката, а музиката е истинското призвание на Б. Пенев. (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 2518)

 

СЕПТЕМВРИ, 1 - В Народния театър се състои премиерата на драмата на Яворов "В полите на Витоша". В спомените си за това събитие, Дора Габе пише: "Седяхме на втория ред с Боян Пенев, а зад мене беше Лора...". (Д. Габе. Съдбоносни слова. Изкуство и критика. год. II (1939), кн. 8)

 

НОЕМВРИ, 1 - Вечерта ненадейно го посещава Яворов, който му споделя, "че навред го дебнела сянката на Мина и затова не можел да се отдаде всецяло на Лора...". Във взаимоотношенията си на изследвач-поет, те обсъждат Яворовата драма "В полите на Витоша". (Б. Пенев. Дневник. Спомени. С.,1973 )

 

1912

Отпечатана е статията "Доситей Обрадович у нас" (Списание на Академията, кн.3). Тази публикация е преведена на сръбски във в-к "Варадар". (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 6 ).

Б. П. публикува "Отношенията на Полонски и Тургенев към българското робство и Освобождение". (Сборник в чест на проф. Л. Милетич., 1912)

 

Отпечатана е статията на Б. Пенев "Първата драма на Яворов". (сп."Съвременна мисъл". год.III (1912), кн.2 )

 

В "Slovansky prehled" е посочена неговата студия за Паисий, а авторът е посочен само по име като български литературен критик, ученик на д-р Кръстев. (сп."Златорог".г. VIII (1912), септ.-окт., кн. 7-8)

 

ФЕВРУАРИ, 15 - Б. П. получава разрешение за отпуск и командировка с научна цел. С писмо на Академичния съвет, официално е освободен от лекции за два семестъра. Пребиваването му в Мюнхен и Берлин е с цел - да се запознае с влиянието на немската литература върху славянските. (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 23)

 

ЮНИ, 10 - На тази дата умира П. Р. Славейков. В бележника на Б. Пенев има скица на главата на Славейков с надпис "умря" (Б. Пенев. Дневник. Спомени. С., 1973)

 

ЮНИ, 13 - Б. Пенев пише писмо от Brunate до Дора Габе, в което обяснява за погребението на Славейков" Тялото е в тая църквица. До днес (обяд) бяхме само двама с госпожата до него. Преди малко дойде един от Пенчовите братя, заедно с Олга (жената на Кр. Ангелов). Погребението ще бъде навярно утре. Най-късно вругиден ще тръгна за Мюнхен. Гробищата са на една височина. Наоколо снежни Алпи. Долу Lago di Como..." В бележника на Б. П. има скица на ковчега на цяла страница с надпис "В църквата.13 юни. 1912 г. Четв." (Б. Пенев. Дневник. Спомени. С.,1973)

 

ЮНИ, 17 - Б. П. пише писмо от Мюнхен до д-р Кръстев, в което подробно обяснява за смъртта и погребението на Славейков. (Б. Пенев. Дневник. Спомени. С.,1973)

 

ЮЛИ, 5 - Б.П. е на път за Цюрих. (Б. Пенев. Дневник. Спомени. С., 1973)

 

ЮЛИ, 6 - Б. П. е в Brunate. Д. Ризов праща съболезнователна телеграма до М. Белчева. (Б. Пенев. Дневник. Спомени. С., 1973)

 

СЕПТЕМВРИ, 20 - Б. П. получава изпратената от Алфред Йенсен изрезка от шведски вестник с шведския превод на П. Р. Славейковите "Легенди за Балкана". (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 2348)

В пътния билет на Б. П. за Берлин са отбелязани следните отличителни белези - "Години 30, ръст - среден, очи - кестеняви, нос - обикновен, коса - черна, мустаци - черни, брада - черна". (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 24)

 

ОКТОМВРИ, 3 - Б. П. получава удостоверение на това, че е пристигнал в гр. Шумен на 24 септ. с.г., от която дата до 3 окт. е бил на разположение на Шуменската градска реквизионна комисия.( Архив на Б. Пенев, арх.ед.42 )

 

НОЕМВРИ, 28 - В дневника си записва едно прозрение за стойността на творчеството, което е и послание към бъдещите поколения: "След години ние ще умрем и ще дойде ново поколение. Нашите книги, нашите мисли ще бъдат за него документ на една минала култура и ще имат само историческо значение. То ще надрастне възгледите ни и ще ги цени отвисоко. За да ни оправдае, за да ни пропрости грешките, заблужденията, наивностите ни, то ще вземе предвид неблагоприятните условия, при които сме живели..." (Б. Пенев. Дневник. Спомени. С.,1973)

 

1913

ЯНУАРИ, 2 - Б. П. пише в дневника си за поетите: "Има два вида поети - те се определят в две противоположности: поети - борчески натури и поети -художници. Като типичен представител на едните може да се разглежда Лермонтов, а на другите Пушкин. (Б. Пенев. Дневник. Спомени.С.,1973)

 

ФЕВРУАРИ, 12 - Б. П. насочва размислите си за българската поезия и българския език: "Нашите поети трябва да преодолеят една голяма техническа трудност - трябва да водят упорита борба за език, за израз. Срещу себе си, те имат необработения още, упорития и корав български език. Езикът ни всъщност не е беден. Само, че богатствата, които притежава, трябва да се придобият с усилие: те не са станали достояние на всекиго, не са отличителни още изобщо за литературния ни език - те характеризират само отделни поети". (Б. Пенев. Дневник. Спомени. С.,1973)

 

МАРТ, 28 - Алфред Йенсен изпраща на Б. П. шведския превод на "Кървава песен" с някои обяснения относно превода. Интересът на шведите към Балканите и българите е голям. (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 2351)

 

ЮЛИ, 10 - Б. П. получава лична мобилизационна карта. Той е командирован на служба при Комитета за борба с холера.( Архив на Б. Пенев, арх.ед. 28)

 

АВГУСТ, 1 - На Б. П. е връчен уволнителен билет от войската. (Архив на Б. Пенев, арх. ед.29)

 

АВГУСТ, 27 - Непризнатият писател Димо Сяров изпраща романа си "Песента на пана" иска професионалното мнение на Б. Пенев за творбата. (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 3040)

 

СЕПТЕМВРИ, 2 - Отпечатана е статията "Пенчо Славейков на шведски". (в-к "Пряпорец". 1913)

 

СЕПТЕМВРИ, 12 - Б. П. получава съобщение, че е приет за член на Писателския съюз. (Архив на Б. Пенев, арх. ед.30)

 

НОЕМВРИ 5 - 18 - По време на пребиваването си в Лвов с научна цел, Б.П получава покана от руското консулство да уреди паспорта си. (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 32)

 

ДЕКЕМВРИ, 30 - Б. П. е в Берлин. С писмо Вл. Василев го информира за новаизлезли списания и книги, за новооткрити художествени изложби и за други културни прояви в момента. ( Архив на Б. Пенев, арх. ед.2116)

 

1914

Отпечатана е Пеневата статия "Приятели на България в Полша". (сп."Свободно мнение". год. II (1914), кн.5)

 

Б. П. е в Прага. Там той извършва едно много задълбочено библиографско изследване, за да намери труднодостъпна информация за България. По този повод Йозеф Пата пише: "...Търсеше тук в 1914 г., между другото, по-стари сведения за България в нашите списания, малко известни, забравени и в България, съвсем недостъпни. И ненапразно се рови из библиотеките. Преписа си каквото знаеше Добровски за България, каквото знаеше Ханка и др. наши будители". (сп."Златорог". год. VIII (1914), кн.7-8)

 

Б. П. е в Берлин. Обръща се с молба до Казимир Ваховски в Милановск по повод писмо от БАН до Варшавското научно дружество. Пенев иска материали върху организирането на полската самоотбрана, които са нужни на Ал. Теодор -Балан. (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 2185)

 

ФЕВРУАРИ, 23 - Ал. Теодор - Балан пише писмо до Б. Пенев в Берлин. В нето той изказва мисли за съдбата на България и за ролята на българския учен, който трябва да бъде и общественик. Осведомява го и за работата си в Университета и за новоучредената Климентова комисия. (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 3058)

 

МАРТ, 9 - По време на престоя си в Берлин, Б. П. пише в дневника си за това какъв трябва да бъде литературния критик: "Един даровит литературен критик, тълкувател на художествени творения, всъщност е тълкувател на себе си. Неговата критика е изповед. Никой не може да му наложи да бъде бездушен и безпристрастен, но той е длъжен да бъде искрен..." (Б. Пенев. Дневник. Спомени. С.,1973)

 

МАЙ, 4 - Със специална заповед, Б. П. е назначен за военен цензор. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.33)

 

ОКТОМВРИ, 13 - Яворов и брат му са на гости у Б. П. Това е последната му среща с поета. (Б. Пенев. Дневник. Спомени. С.,1973)

 

ОКТОМВРИ, 16 - След първия си неуспешен опит за самоубийство (30. 11. 1913 г.), Яворов слага край на живота си. Б. П. е един от хората, които го откриват мъртъв в квартирата му: "...В четвъртък вечерта, идва у дома брат му малко смутен и пита у дома ли е Яворов. Той го дирил на много места, но не го намерил, стаята му заключена, чукал, никой не се обадил... Отиваме в квартирата... Чукаме силно на вратата. Никой не се обажда. Решаваме да влезем в стаята през съседната стая... Натискаме по-силно, вратата се отваря и виждам насреща си страшното лице на Яворов...". (Б. Пенев. дневник. Спомени. С.,1973)

 

1915

От Б. П. излизат две публикации под общо име "Забравени уроци от миналото" I. "Д-р Селемински" (сп." Съмременна мисъл". год.IV (1915), кн.6); II. "Венелин и българите" (сп." Съвременна мисъл". год.IV (1915), кн.38)

 

Отпечатана е статията "Български преводачи" (сп. "Демократически преглед". год. XII (1915), кн. 4)

 

МАЙ, 18 - Б. П. получава известие за мобилизационно назначение. (Архив на Б. Пенев, арх. ед.36)

 

ЮНИ, 27 - В Пловдив Б.П. е назначен за военен цензор. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.37)

 

ОКТОМВРИ, 29 - В сп."Мир" се публикува "Посрещането в Скопие" с автор Б. П. ( Архив на Б. Пенев, арх. ед.6)

 

ОКТОМВРИ, 31 - Същата статия излиза на френски език в "L’Echo de Bulgarie". ( Архив на Б. Пенев, арх.ед.6)

 

ДЕКЕМВРИ, 25 - В полския печат (в Краков) излиза "List Bulgaria Palse" (Do Profesora M. Zdziechwskiego) "Glas narodu" ( Архив на Б. Пенев, арх.ед.6)

 

1916

Б. П. Издава "Сръбският шовинизъм". Сръбската отечествена наука, учебна литература, популярна литература и поезия". Същата година следва и превод на френски език. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.6)

 

Отпечатана е статията "Един немски поет в България". ( XII Годишник на Соф. у-тет. 1915 -1916)

 

В полския печат излиза публикацията на Б. П. "За бъдещето на Полша" ("Полски преглед".1916, бр.38-39)

 

ОКТОМВРИ, 1 - В дневника си, Б. П. засяга проблема за художественото творчество: "Два момента го характеризират -1. обективизация на собствени преживявания; 2. естетически наглед - художествена стойност на създаденото, което от своя страна е оценка на естетическото съзерцание". (Б. Пенев. Дневник. спомени. С.,1973)

 

ДЕКЕМВРИ - С множество печатни грешки, излиза от печат "Мицкевич и българите". ( в-к "Радикал". год. XI (1916), бр. 151-154)

 

1917

Отпечатана е книгата "Г. С. Раковски". ( Архив на Б. Пенев, арх. ед.588 -604)

 

Публикува се "Пенчо Славейков пред паметника на Мицкевич". (Полски бюлетин.1917, бр.24)

 

Отпечатана е книгата "Захари Стоянов. Априлското въстание". (походна войнишка библиотека, №18; второ изд. Ал. Паскалев)

 

ЯНУАРИ, 7 - Б. П. Публикува "Биографически бележки за Раковски от П. Р. Славейков". ("Вестник на вестниците".1917, бр.2)

 

ЯНУАРИ, 16 - Б. П. получава заповед за назначението си като извънреден професор по българска и славянска литература в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. (Архив на Б. Пенев, арх. ед.40)

 

ФЕВРУАРИ, 4 - Б. П. получава писмена молба от щаба на армията да вземе участие в редакционния комитет на "Походна войнишка библиотека", Кюстендил "...Щабът вярва, че вий ще се отзовете на тая негова покана със същата готовност, с която приехте да участвате в съставянето на списъка на книгите, които ще се издават...". Членове на редакционния комитет са и проф. д-р Ив. Шишманов и проф. д-р М. Арнаудов. (Архив на Б. Пенев, арх. ед.40)

 

ЮЛИ, 9 - Освен литературовед, Б. П. е и задълбочен познавач на музиката и изобразителното изкуство. В дневника си той пише: "Живописецът чувства хармонията на цветовете също тъй, както музикантът - хармонията на звуковете...". (Б. Пенев. Дневник. Спомени.С.,1973)

 

АВГУСТ, 21 - Беньо Цонев е в Будапеща, откъдето му пише подробни наставления за печатането на "Отбор родни песни" в негово отсъствие. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.3144)

 

НОЕМВРИ, 21 - Публикувана е статията "Раковски и поляците" в "Полски бюлетин" (Архив на Б. Пенев, арх.ед.6)

 

ДЕКЕМВРИ, 12 - Б. П. получава благодарствено писмо от Щаба на действащата армия за участието си в редактирането на "Походна войнишка библиотека". (Архив на Б. Пенев, арх. ед.41)

 

ДЕКЕМВРИ, 25 - В полския печат излиза публикацията "Wsprawie zblizema polsko-bulgarskiego" (Wiadomosci polskie,r.IV, ur.158-159)

 

1918

В "Боян Пенев и Полша", Станислав Слонски пише, че Б.П. има амбициите да "положи началото на тесни политически, икономическо-търговски и културни връзки между българското и полското общество. За тая цел е говорил на българите за Полша, на поляците за България. Доказвал е, че между българите и полския народ... винаги са съществували взаимни интереси и симпатии". (сп. "Златорог". год. VIII 9 (1927), кн.7-8). Боян Пенев пише "полско-българските сношения". ("Полски преглед".1918, бр. 47 - 48)

 

Б. П. пише книгата "Начало на българското Възраждане". (Походна войнишка библиотека; второ доп. изд. (1919) Ал. Паскалев)

 

ЯНУАРИ, 28 - Б. П. записва в дневника си на тази дата:" Почти с никого не се срещам, нямам на кого да кажа две думи - тия, с които се виждам понякога, са съвсем чужди за онова, с което живея и което ме мъчи. Живея в пълна самотност..." (Б. Пенев. Дневник. Спомени.С.,1973)

 

МАРТ, 9-23 - Във в-к "Пряпорец" излизат "Салонна критика" и "Нашето общество". (Архив на Б. Пенев, арх.ед.6)

 

МАРТ, 15 - Г. А. Стаматов пише от Южния фронт на Б. П. В писмото изказва мнение за М. Арнаудов и Ал. Балабанов, както и за представители на българската литература като Кирил Христов, А. Страшимиров, Ст. Чилингиров и др. (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 3024)

 

МАРТ, 28 - Б. П. получава сбирката от сонети "Родното село" с автор Н. Ракитин, който го моли да я прегледа и редактира. (Архив на Б. пенев, арх.ед. 2944)

 

АПРИЛ, 21 - Вл. Василев пише на Б.П. писмо с молба да ускори печатането на статията "Охридска девойка" от Кирил Христов. (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 2147)

 

ЮНИ, 29 - Б.П. получава съобщение от БАН, че е избран за дописен член на Историко-филологическия клон - "Не се съмняваме, че и вие като член на Академията, ще продължавате да работите тъй ревностно и тъй достойно по своята специалност, както и досега, и най-усърдно ще помагате, редом с това и на самата Академия, за по пълното постигане на нейните цели..." (Архив на Б. Пенев, арх.ед.42)

 

ЮЛИ, 27 - Б. П. получава открит лист от Щаба на армията за участие в университетски курсове в Крушево през месец август с.г. пред офицери и войници на фронта. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.43)

 

ДЕКЕМВРИ, 15 - Б. П. произнася реч на първото събрание на Полско-българското дружество в София. (сп."Златорог". год. VIII (1927), септ. - окт., кн. 7-8)

 

1919

Б. П. издава книгата "П.Р. Славейков". (Изд. Ал. Паскалев.1919)

 

Пише надгробна реч за д-р Кръстев. (сп." Съвременна мисъл", год.V (1919), кн.5)

 

ЯНУАРИ – В "Полско-български преглед" излиза статията "Полския романтизъм". (Архив на Б. Пенев, арх.ед.6)

 

ФЕВРУАРИ, 16 - Б.П. получава книгата на Виталд Ташицки "Кореспонденцията на Шопен". Последният се интересува от превода на Пан Тадуеш от Дора Габе. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.3047)

 

ЮНИ, 4 - За първи път, Б.П. е на посещение у дома на Ив. Вазов, където разговарят за неговите неиздадени стихотворения. (Б. Пенев. Дневник. спомени. С.,1973)

 

ЮНИ, 18 - В дома на Дора Габе се събират определен кръг интелектуалци, сред които са Боян Пенев, Панчо и Любо Владигерови. (Снежина Кралева. Докосване до Дора Габе. С.,1987)

 

НОЕМВРИ, 30 – В "Полско-български преглед", Б.П. пише "Един от първите наши преводачи на полски поетически творения Жинзифов". (Архив на Б.Пенев, арх.ед.6)

 

1920

Своите интересни сведения за България, които провежда в Прага, Б.П. обнародва в "Сведения за българите по стари чужди съчинения". (Годишник на Соф. у-тет. XIII-XIV за 1917/1918)

 

Б.П. пише уводна бележка към студията на Надя Сакъзова "Музикалност в поезията на Яворов". (Архив на Б. Пенев, арх.ед.6). Същото излиза самостоятелно и в съкратен вариант. (сп. "Златорог".1920, кн. 4)

 

Б.П. публикува статията "Христо Ботев". (сп. "Златорог", год.I (1920), кн.5). Излиза и второ издание, с незначителни поправки през 1926 г. (Издание на Министерство на просветата). Към него е включена и биографията на Н. Начов. Част от тази статия е препечатана в книга за Христо Ботев. (Изд. на сп. "Студентски преглед. С., 1925).

Под редакцията на Б. Пенев и с негови бележки към текста излиза "Пенчо Славейков. Кървава песен. Част трета". (Второ изд. Ал Паскалев.1920)

 

От Б. П. са отпечатани "Нови преводи на български народни песни". (сп. "Златорог", год.I (1920), кн. 5)

 

АПРИЛ, 30 - Малчо Николов пише на Б.П., че се интересува от неговите литературни статии за Ботев, Каравелов и Бунин. (Архив на Б. Пенев, арх.ед. 2807).

Гост на Б. П. по това време е носителят на Нобелова награда, руският поет и писател Ив. Бунин. Той чете свои стихове в оригинал. (Снежина Кралева. Докосване до Дора Габе. С.,1987)

 

ЮНИ, 1 - Извадки от статията зя Хр. Ботев са препечатани във в-к "Радикал" под заглавие "Певец на бунта и протеста" (Архив на Б. Пенев, арх. ед.6). Същото излиза в сборник "Прослава". (Издание на ученолюбивите другари в Калофер. С.,1926)

 

ЮЛИ, 13 - Георг Адам пише писмо до Б.П., в което благодари за поканата му да сътрудничи на български списания. Адам запознава Пенев с новозамисления си труд върху славянството. (Архив на Б.Пенев, арх.ед. 1981)

 

НОЕМВРИ - Получава съобщение от Дирекцията на Народния театър, че е назначен за член на комисията на театъра и получава покана за заседание. (Архив на Б. Пенев, арх. ед.59)

 

ДЕКЕМВРИ, 15 - Б.П. получава подробна информация за мястото на славистиката и по-специално българския език в Сорбоната. От Париж му пише М. Инзова. (Архив на Б. Пенев, арх. ед.2342)

 

1921

През тази година проф. Мазон от Париж, се запознава с Б. Пенев. В спомените си за него, той пише "...И съм запазил спомена за двете ни тогавашни срещи: една вечер, прекарана у общи приятели, и посещението ми на другия ден в семинара по славянски литератури. Аз виждам отново неговото лице, с тънки и благородни черти... и как той оставяше впечатление, че неговата наука не беше за него обикновен занаят, а дълбока радост на живота му..." (сп.4Златорог", год. VIII (1927), септ.-окт., кн.7-8)

 

Б.П. получава сметки от френски книжарници, от които е набавял книги за личната си библиотека. (Архив на Б.Пенев, арх.ед.52)

 

Б.П. получава удостоверение от Софийския университет за отбиване на трудова повинност. (Архив на Б.Пенев, арх.ед.50)

 

Публикуват се "Нова руска антология" (сп."Златорог", год.II (1921), кн.1-2) и "Руски отзиви за бай Ганьо" (сп."Златорог", год.II (1921), кн.3)

 

Отпечатана е една от най -важните му статии "Основни черти на днешната ни литература" (сп."Златорог".год.II (1921), кн.4-5). За нея Г. Цанев пише: "Написана е блестящо с дълбоко познаване на фактите. Тая статия установява много верни особености на българската литература и черти на нашия национален характер." (Г. Цанев. Книга за критиката. С.,1980)

 

Отпечатана е речта на Б.П. за Пенчо Славейков в църквата "Св. Неделя" под името "В родната земя". (сп. "Златорог", год.II (1921), кн.6)

 

Публикувана е статията "Трагичните симфонии на Бетховен". (сп."Златорог", год.II (1921), кн.8)

 

МАРТ, 9 - Б.П. праща заявление в статута си на професор от Соф. у-тет, живущ на ул."Регентска"N9, с молба да му се уреди жилищния проблем. (Архив на Б.Пенев, арх.ед.47)

 

МАРТ, 10 - Получава съобщение от Съюза на българските учени, писатели и художници (БУПХ) за избора му за член на съюза. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.46)

 

ЮЛИ, 20 - Към биографията на Пенчо Славейков, излиза от Б.П. "Легендите и деянията на С. Бобчев". (в-к "Пряпорец",1921)

 

1922

Излиза от печат статията му "За литературния плут". (сп."Златорог", год.III (1922), кн.2)

 

Б. П. публикува съчинението си "Бетховен" (сп. "Златорог", год.III (1922), кн.2). Там той пише: "Със своя метафизичен характер, музиката е висша религия. В нейните сфери е истинската наша родина, от която сме се отлъчили и в която ще се върнем отново...". Андрей Стоянов пише в "Човекът и приятелят": "Влечение към музиката, той изпитвал още от ранно детство. На своята любима цигулка, той посветявал много вечерни часове. По- късно е учил и пиано..." (сп. "Златорог", год.VIII (1927), кн.7-8)

 

Под редакцията на Б. П. Излиза "П. Славейков. Българската литература". (Събрани съчинения.Т.VI, кн.1)

 

Б. П. пише увод към антологията "Полски поети". (Архив на Б. Пенев, арх.ед.6)

 

Б. П. Публикува "Спомени на Горки за Толстой" (сп."Златорог", год.III (1922), кн.7-8)

 

Отпечатани са статиите "Алфред Йенсен" и "Иридион". (сп."Златорог", год.III (1922 ), кн.3-4, 7-8)

 

Вл. Василев пише критически бележки върху статията на Б. П. "За литературния плут". (Архив на Б. Пенев, арх.ед.2157)

 

ЯНУАРИ, 19 - На Б. П. е възложено да подготви подробна библиографска справка по повод статия за Елизабет Барет. (Архив на Б.Пенев, арх.ед.3014)

 

ФЕВРУАРИ, 23 - Д-р Франтишек Тихи пише на Б.П. за желанието си да издаде всички преводи на Славейковите басни. Моли Б.П. да му изпрати библиография по въпроса за 1919-1922 год. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.3062)

 

МАРТ, 17 - Д-р Франтишек Тихи благодари на Б.П. за ценната библиографска информация във връзка със Славейковите басни, върху които работи и издава. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.3063)

 

АПРИЛ, 15 - Б.П. пише Изложение от Историко-филологическия клон на Академията до Управителния съвет - по правописния въпрос. Изложението е изцяло публикувано под заглавие "Ангажирана ли е Академията за реформата на правописа". (сп."Свободно мнение", год.IV (1922), кн.12-13).

 

ОКТОМВРИ, 9 - Б.П. получава писмо от Софийския университет със съобщение, че е класиран за извънреден професор. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.58)

 

НОЕМВРИ, 14 - Получава покана от дружеството "Г. С. Раковски" да бъде лектор в урежданите от него четения. (Архив на Б.Пенев, арх.ед.58)

 

1923

Б.П. публикува "Полско-българските сношения". В тази сказка, той излага исторически, почвайки от VI век, цяла редица факти, които доказват, че "наши изпитани, отдавнашни, искрени и неизменни приятели са поляците". (Полска библиотека.1923, кн.VIII)

 

Отпечетена е статията "Как възниква образът на Бай Ганьо". (Юбилеен сборник "Искра".1923)

 

Публикува се "Превръщанията на Бай Ганьо". (сп."Златорог", год.IV (1923), кн. 1)

 

Излиза от печат статията на Б.Пенев "Първите произведения на Алеко Константинов". (сп."Демократически преглед", год. XVI (1923), кн. 4)

 

Б.П. пише доклад върху трудовете на Ст. Чилингиров. (Годишник на Соф. у-тет, 1923, кн.XIX).

Под редакцията на Б.П. излиза от печат книгата "Пенчо Славейков.Българска литература". (Събрани съчинения.Т.6, кн.2)

 

Проф. Г. Цанев, студент на Б.П. пише: "През 1923 г. аз завършвах вече Университета, когато той щеше да тръгва за Полша. И един ден ми каза - "Ела да си говорим за литература... А аз неща, не съм готов му казвам - Но това няма да е изпит, разговор само - Не! - Тогава помни, че Балан ще те изпитва и то главно за библиография. Наистина скоро се явих при Балан. Че като започна да ме разпитва. Едва изкарах тройка". (Бл. Димитрова, Й. Василев. Дни - бели и черни, С.,1993)

 

ЯНУАРИ, 17 - В писмо до Николай Лилиев, Б.П. споделя: "Давя се бодро - в това блато. Почти с никого не се срещам. Мъчно се живее. Литературните среди са ми противни и ги избягвам. Не мога да работя. Чакам пролетта...". (Б. Пенев. Студии. Статии. Есета.С.,1985. В : предг. Ив. Радев)

 

ФЕВРУАРИ, 2 - Б. П. получава специална покана от дружество "Съгласие" да бъде лектор в урежданите от него литературни четения. (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 62)

 

ФЕВРУАРИ, 8 - Б. Паспалев изпраща на Б. Пенев книгите си "Отец Серафим" и "Разпри и помирители" с молба да ги прегледа и напечата мнението си в някое списание. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.2866).

МАРТ, 12 - Б.П. пише: "С нашия читател и писател, струва ми се, никога не съм имал нищо общо. Тъй отблизо го виждам, че нямам никакво желание да бъда интимен с него. И когато го видя да чете моя статия, а особено да се възхищава на нея, ще ми се да дръпна книгата от ръцете му...". ( Б. Пенев. Студии. Статии. Есета. В : предг. Ив. Радев)

 

МАЙ, 7 - Б. П. получава удостоверение от Софийския университет за отбиване на трудова повинност. (Архив на Б.Пенев, арх.ед.63)

 

ЮНИ, 19 - Б.П. получава съобщение за разрешен задграничен отпуск - "...С писмо от Министерство на Народната просвета от 18 т.м. Ви се разрешава едногодишен отпуск зад граница, за да четете лекции по българска литература в университета в Краков (Полша), дето сте поканине за това". (Архив на Б.Пенев, арх.ед.65)

 

НОЕМВРИ - Славянският клуб в Краков кани Б.П. за участие на сказката на Ян Тжегожевски върху Балканския полуостров. (Архив на Б.Пенев, арх.ед.2965)

 

ДЕКЕМВРИ, 12 - В Краков, Б. П. получава благодарствено писмо от студентите на Ягелоновския университет за изнесените лекции. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.70)

 

ДЕКЕМВРИ, 31 - В навечерието на Нова година, Б.П. получава съобщение за брат си - "Колю е изтезаван в самото начало много, сега ги държели по -добре. Величка разправя, че бил поведен по чл.99 - тъмничен живот 10 години... Никакви улики нямало против него, само че бил от комитета." (Архив на Б. Пенев, арх.ед.3321)

 

1924

Б.П. публикува статията си "Нашата интелигенция" (сп."Златорог", год.V (1924), кн.1). Същата е преведена от Франтишек Бишек в чешкото списание "Съвременност" под заглавието "За различните култури и за българската интелигенция". (сп."Съмременност", 1924). Една част е преведена на руски език под заглавие "Несколько слов о русском влияние в Болгарии". ( в-к "День русской културь", издадено в България, 6 юни 1926)

 

Б.П. получава поздравления от Жорж Грусар в Париж по повод статията му в "Златорог", в която той дава характеристика на френската култура. (Архив на Б.Пенев, арх.ед.2292)

 

Б.П. дава обяснение на Тадеуш Яроцки за книгата върху полското изкуство на Габровски. Б.П. смята, че въпреки недостатъците си е запознала българите с полското изобразително изкуство. (Архив на Б. Пенев, арх.ед. 3202)

ФЕВРУАРИ, 11 - Д. Габе и Б.П. са вече разделени. Той й пише писмо от Закопане, където е получил нейните "Химни". Б.П. желае книгата "Анхели" да бъде издадена след завръщането му. (Снежина Кралева. Докосване до Дора Габе, С.,1987)

 

ФЕВРУАРИ, 24 - Б.П. е на гости у Ян и Мария Каспрович в тяхнната вила "Харенда", близо до Поронин. Те разговарят за раздялата му с Д. Габе. (Г. Цанев, Книга за критиката, С.,1980)

 

АПРИЛ - Варшавското списание "Славянска култура", кани Б. П. да сътрудничи на изданието. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.2964)

 

МАЙ, 12 - Беньо Цонев уведомява Б.П., който е във Варшава, че печатането на Славянски ръкопис, том. 2 от Народната библиотека, е почти приключило (сборника е в чест на Луи Леже). (Архив на Б. Пенев, арх.ед.3145)

 

МАЙ, 20 - Б.П. се намира в Лвов. Д-р Тихи му съобщава, че все още нищо не е постъпило от българска страна за сборника по случай честването на 60 години от раждането на Алфред Черни. Д-р Тихи моли Б.П. да напише очерк върху българската литература за периода 1914-1924 год. (Архив на Б. Пенев, арх.ед. 3068)

 

ЮНИ - Б.П. пише студията си "Днешната българска литература" в Лвов, където пребивава като учен-пропагандатор на българската култура и на българо-полските отношения. Студията характеризира литературата ни след войната - Дебелянов, Йовков, Николай Лилиев, когото счита за "най-даровития от съвременните наши поети". (Архив на Б Пенев, арх.ед. 1748)

 

АВГУСТ, 12 - Йозеф Голомбек моли Б.П. да напише предговор към неговата "Българска антология", а също и да го осведомява за литературния живот в България. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.2253)

 

ОКТОМВРИ - В полския печат излиза публикацията "Полша и България". Отново на полски език е отпечатана статията "Духът на литературата". (в-к "Варшавски преглед".1924, бр.21,37)

 

ОКТОМВРИ, 2 - Б.П. получава открит лист от Българската легация в Полша - "Българската легация във Варшава умолява българските погранични власти да окажат всички улеснения в кръга на закона, на г-н проф. Б. Пенев, който след привършване на възложената му мисия в Полша, се завръща обратно в България. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.75)

 

ОКТОМВРИ, 14 - По време на престоя си във Варшава, Б.П. пише писмо до Ректора на Соф. у-тет за участието си като български представител в Тържествата за Хенри Сенкевич - "В събота,11 т. м. бях готов да тръгна за София, за да започна лекциите си на 15 т. м.... В последния момент получих телеграма от г-н министър-председателя, да остана тук, за да представлявам нашия университет и нашата Академия на погребението на Сенкевич..." (Архив на Б. Пенев, арх. ед.77)

 

ОКТОМВРИ, 18 - Б. П. получава телеграма от Т. Габровски, че въпросът за участието му в тържествата за Сенкевич е уреден. (Архив на Б. Пенев, арх. ед.79)

 

НОЕМВРИ, 17 - Й.Голомбек моли Б.П. да му посочи сведения из българската литература за докладите върху "Славянския народен театър" и "Мистерията у славяните". (Архив на Б. Пенев, арх.ед.2254)

 

1925

Б.П. пише уводни и обяснителни бележки към "Анхели" на Ю. Словацки. Превода от полски език е на Дора Габе. (Полска библиотека.1925,кн.XII)

 

Публикува "Автобиография на Софроний Врачански". (Сборник в чест и памет на проф. Луи Леже, С.,1925)

 

Отпечатана е статията "Любен Каравелов в Будапещенската тъмница". (Сборник в чест на проф. В.Н. Златарски.С.,1925)

 

Б.П. представя студията си "Днешната българска литература" в сборника за Адолф Черни. ("Slovanski prehled.1914-1924"). Една част от тази студия е отпечатана на български език. (сп."Златорог", год.VI (1925), кн.1)

 

Б.П. публикува "Славянски елементи в творчеството на Сенкевич". (сп. "Златорог", год.VI (1925), кн.1)

 

В италианския печат излиза "Lе spirito della letteratura bulgara". (Rivista di cultura letteratia, scientifica, artistica. VI.1925)

 

Отношението на италианците към българската литература намира израз в публикацията на Б. Пенев "Италианците и нашата литература". (сп. "Златорог", год.VI (1925), кн.5-6)

 

Под редакцията на Б. Пенев, излиза от печат книгата "Пенчо Славейков.Чужди литератури". (Събрани съчинения, Т.7, 1925)

 

Б.П. се запознава с Елисавета Багряна. Той се занимава с въпросите на стихосложението и води семинар по този проблем. Багряна под негово влияние започва да пише със свободен стих и ритъм. (Бл. Димитрова, Й. Василев. Дни - бели и черни. С.,1993)

 

Издателството на Сава Стоянов приема предложенито на Б. П. да започне издаването на библиотека "Български писател", в която да излязат първо непубликуваните произведения от миналото. (Бл. Димитрова, Й. Василев. Дни - бели и черни. С.,1993)

 

След атентата в София, Б.П. се застъпва в полицията и дава гаранция за бъдещия учен Г. Цанев. Впоследствие му издейства и стипендия. (Бл. Димитрова, Й. Василев. Дни - бели и черни. С.,1993)

 

 

ФЕВРУАРИ, 24 - Б. П. пише писмо до декана на Историко-филологическия факултеттет на Софийския университет, в което желае да вземе участие, въз осново на научните си трудове, в обявения конкурс за редовен професор по история на славянските литератури. В писмото присъства кратка автобиография, обяснение за предмета на преподаване (в продължение на 16 години) и пълен списък на научните трудове. (Архив на Б. Пенев, арх.ед. 88)

 

АПРИЛ, 10 - Б. Пенев получава покана от Дружеството на столичните журналисти за участие в комитета за издаване на трудовете на Никола Милев. За членове на комитета са поканени още проф. В. Златарски, Ст. Консулов, Г. Кулишев. (Архив на Б. Пенев, арх.ед. 85)

 

АПРИЛ, 15 - Б.П. получава покана да изнесе лекция в научно-педагогическа конференция в Сливен. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.86)

 

ЮНИ, 29 - Б.П. получава съобщение от Софийския университет, че е назначен за редовен професор по славянски литератури в Историко-филологическия факултет. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.90)

 

ЮЛИ, 10 - Б.П. и Елисавета Багряна заминават за Париж, където ги посреща Никола Михов. Тримата обикалят забележителностите на френската столица - Националната библиотека, Лувъра, Монпарнас, гробовете на Бодлер, Оскар Уайлд, Балзак, Зола, Хайне. (Бл. Димитрова, Й. Василев. Дни - бели и черни. С.,1993)

 

1926

Публикуват е "Битовите повести на Каравелов". (Юбилеен сборник за миналото на Копривщица.С.,1926)

 

Б.П. пише "По повод на една музикална критика". (сп."Златорог". год.VII (1926), кн.2-3)

 

Б.П. пише литературни бележки за Note di letteratura bulgara; "Пред пролет" (Жеромски), Сръбски книжовен гласник; Cnore Bulgaro; "Очерки современной русской литературь" (Горбачев); "Източна Румелия" (М.Маджаров); Гласник на скопските научни дружества; статията на А. Крониа. (сп."Златорог". год.VII (1926), кн.1,2-3)

 

Под редакцията на Б. Пенев излиза от печат "Пенчо Славейков. Кървава песен". (Събрани съчинения.Т.3.1926)

 

Последователно излизат следните Пеневи публикации "Три книги на проф.Йорга", "Меркантинини, Ботев и П. Славейков", "Де и как е загинал Ботев?". (сп."Златорог". год.VII (1926), кн.4, 5-6)

 

Б.П. пише "Българските преводи на Кримски сонети". (Годишник на Соф. у-тет.1926. кн.XXII)

 

Франк Валман пише в "Кръгът на смъртта и живота" как проф. Анре Новак се запознава с Б. Пенев в Прага - "...дето самотно живеел, да изучава нашия най-тежък и най-метафизичен поет Бржезина". (сп. "Златорог". год.VIII (1927), кн.7-8)

 

ФЕВРУАРИ, 16 - Б.П. получава писмена молба от Адолф Черни да изпрати до "Славянски преглед" една статия - преглед на българската литература (поезия, проза, драма) за 1925 г. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.3148)

 

МАРТ, 2 - По повод издаването на библиотека "Българска литература", Б.П. получава одобрението на Л.Георгиев. Очаква се Б.П. да издаде и курса си по история на новобългарската литература, както и други свои трудове. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.2245)

 

МАРТ, 19 - Б.П. получава съобщение, че е назначен за член в комисията за отпразнуване на годишнината на Хр. Ботев. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.91)

 

МАРТ, 31 - Б.П. получава писмо от полския учен Й. Голомбек, в което моли Б.П. да извърши библиографска справка за "Крилов в България". (Архив на Б. Пенев, арх.ед.2258)

 

ЮЛИ - Б.П. пише на Уатсън Кирконел в Канада и го предупреждава, че в една антология на най-ценното в българската поезия, не трябва да влизат произведения на писатели като Д. Бобев и С. Скитник. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.2638)

 

ЮЛИ, 30 - Министерство на Народната просвета, съобщава на Б.П. че е назначен за член в комисията за редактиране на библиотека "Български автори на чужд език". (Архив на Б. Пенев, арх.ед.92)

АВГУСТ - Елисавета Владигерова предлага в писмо до Б.П., прощалният концерт на Панчо и Любен Владигерови, да се осъществи с благотворителна цел - в полза на подписката за паметник на Яворов. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.2184)

АВГУСТ, 8 - М. Шишманова моли Б.П. да й изпрати съчиненията на Ботев, Славейков, Яворов, по повод написването на антология на немски език. Същата желае Пенев да й изпрати и някоя модерна драма, за да бъде представена в театъра. (Архив на Б.Пенев, арх.ед.3169)

 

НОЕМВРИ, 1 - Редакцията на обединените славянски дружества изпраща покана на Б.П. за участие със статия в сборник по случай 100-годишнината от основаването на Хърватското кралство. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.2963)

 

НОЕМВРИ, 4 - Б.П. получава покана от Културно-просветното дружество във Варна за изнасяне на популярна лекция - "първите лица, върху които се спря нашето внимание, това сте Вие. Ние се надяваме, че Вие по-добре от всеки друг ще съумеете да привлечете вниманието на нашия собствен обществен и културен живот." (Архив на Б.Пенев, арх.ед.93)

 

НОЕМВРИ, 30 - Б.П. е поканен от Дружеството на запасните офицери да изнесе лекция. (Архив на Б.Пенев, арх.ед.95)

 

ДЕКЕМВРИ, 2 - Б.П. е поканен от Дома на изкуствата и печата да изнесе лекция в Русе. (Архив на Б.Пенев, арх.ед.96)

 

1927

ЮНИ, 25 - След кратко боледуване, преждевременно, Б.Пенев умира. В некролога от роднините му в Шумен, е изписан следния текст: "Със скръб известяваме на всички роднини и познати, че проф. Боян Пенев, след кратко боледуване се пресели във вечността на 25 т.г. в столицата София. Мир на прахът му... (Архив на Б. Пенев, арх.ед.99)

 

На гроба на Б. Пенев, Н. Лилиев произнася реч, в която характеризира образа на човека, приятеля, литературния критик, личността Боян Пенев: "...Защото той не беше само незаменим учен, когото бедната българска наука оплаква. Той беше истински човек, който в минути на вдъхновение постига силата на пророк и с пророческа яснота тръби нови истини" (сп. "Златорог" год.VIII (1927), кн. 5-6)

 

Освен съчуствените писма на около 50 чужди университета, на видни лица като Ив. Бунин, д-р Габровски и пр., в чуждия печат се явяват няколко статии за Б.Пенев:

- Във "Wiadomosci literackie". г.IV (1927), бр.42 (198), проф. Слонски публикува статия -портрет на Б. Пенев.

- "Le Messager Polonais". 1927, бр.160 (198), пише за неговите лекции в Полша.

- "Slovansky Prehled". г.XIX (1927), кн.7 публикува статия от Франтишек Тихи.

- "Последние новости". 1927, бр.2316, публикува статия на проф. Бацили. (сп"Златорог". год.VIII (1927), май-юни, кн.5-6)

В нашия печат се публикуват множество статии и бележки по повод смъртта на Б. Пенев:

- В-к "Слово". 1927, бр.1511 - статия от Д. Шишманов

- В-к "Демократически сговор". 1927, бр.1105 - статия от Д. Бобев.

- В-к" Радикал". 1927, бр.140 - статия от Г. Константинов

- В-к "Демократически сговор". 1927, бр.1105 - статия от Ал. Дзивгов.

- В-к" La Bulgare". 1927, бр.1202 - статия от Николай Дончев.

- В-к "Пряпорец". 1927, бр.196 - статия от Ив Леков.

- Сп. "Родна реч". год.I (1927), кн.1 - статия от Ст.П. Василев.

- В-к "Мир". 1927, бр. 8044.

 

 

 

Произведението е носител на специалната награда от конкурса, посветен на 120-годишнината от рождението на Боян Пенев

 


напред горе назад Обратно към: [Ирена Исаева Алексиева][СЛОВОТО]

© Ирена И. Алексиева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух