напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Край морето


Стоях загледан: едностайно

   вълната гонеше вълна

в море - пустинно и безкрайно.

 

А сякаш птица, лекокрила,

   ей кораб с опнати платна -

стрела не би го опредила.

 

"Постой" - по пеница бразда

   бе кратка негова следа...

 

Току се кораба затули

   и огън-сълза из очи

полекичка се претъркули.

 

Светът - море... И нявга що ли

   след мене тук ще поличи

от преживените неволи?

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух