напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Желание


Главата тегне изнурена,

в гърдите нито капка мощ;

мъгла в душата уморена

като в настъпилата нощ.

А грей замислено луната,

морето дреме, ветрец вей,

сънливо плиска се вълната

и лодка до брега люлей.

Една съблазън ме опива,

зоват ме шепотно мечти -

далеч, де никой не отива,

далеч в пустинни самоти.

И тамо - нека ме целува

лъчът на тъжната луна,

зефир коси ми да милува,

едва да ме люлей вълна...

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух