напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Есенни мотиви


І

 

Повя горняка през полята,

залюшна дървесата -

и от настръхналите клони

листа увехнали отрони.

 

Горняка разпиля листата

далеко из полята:

стоят самотно черни стволи

и скръбно махат вейки голи...

 

ІІ

 

Денем призраци мъгливи,

нощем тъмни тъмноти,

пъплят облаци дъждливи

в поднебесни висоти.

 

Дух на вглъхнало мъртвило

сред природата немей;

и в гърди сърце унило

сякаш мъртво - леденей...

 

ІІІ

 

Духна вятър от усои

и небето проясни,

ширнаха се без граница

тъмномодри висини.

 

И звездите към земята

гледат с уплах и тъга:

те едвам я разпознават -

кална, дрипава сега.

 

ІV

 

Безмълвна нощ и адски мрак...

И нигде звук, и нигде зрак:

почти допират до земята,

тъй ниско тегнат небесата.

 

Духът страдае притеснен,

умът блуждае ослепен...

О, боже, дай една звездица -

и глас, макар на нощна птица!

 

V

 

Не млъква вой - стихийна буна!

Не млъква зимната фъртуна,

по-ненадейна всеки час:

ту забърбори тя плачливо,

ту прихне ядно заканливо,

ту чак в небе извие глас...

 

И струва ми се, че не хала

бездънно гърло е продрала

и вън лудее с бясна мощ:

но че притиснат от бедите,

цял свят си е надул гърдите

и стене н тая адска нощ...

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух