напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Дни в нощта


Един след други те пристигат бледни

     неизживените ми дни,

покрити с прах, от ужас онемели

под хладното си бреме; те пристигат

до моя праг и чезнат все отвън -

бремето си хвърлят

и чезнат, като призраци насън.

 

Един след други те пристигат бледни

     неизживените ми дни,

захвърлят скъпи мъртъвци пред мене

и чезнат: ето моята любов

с изпъстрена от рани гръд; а ето

и вярата ми с клюмнала глава;

тук ето и надеждата ми светла

с угаснал взор; - и толкова мечти,

запазили в смъртта си ненадейна

усмихнати лица! Из бъднини

те идват, хвърлят мъртъвци и чезнат

     неизживените ми дни...

 

И само тя, настръхнала над мене,

     студена, непрогледна нощ,

без смяна си остана. Кървав студ вей

от нейното крило и ад бездънен

в погледа и зее. Хищно зла,

само тя остава -

и светят нокти, живи острила.

 

И само тя, настръхнала над мене,

     студена, непрогледна нощ,

без смяна си остава: тя живота

на толкоз скъпи мъртъвци живей.

Но ето я победна: шепне нещо,

и шепота и в жилите кръвта

на лед превръща; ето я разкъсва

гърдите ми и кърваво сърце

в ръцете си разглежда; ето с нокът

чертай по него и в свирепа мощ

свирепо се кикоти! - Вечно тая

студена, непрогледна нощ...

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух