напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Без път


Не знам аз дали слънцето изгасна,

не зная дали ослепях: не знам

света ли е изгинал - и не зная

самоси не съм ли оглушал.

 

             Едвам,

в безмлъвна тма, без видим път, без ясна

що-годе цел, отегнали нозе

дотегнало ме влачат.

 

             Аз блуждая

без вяра нявга да намеря

навън посока из удавен

в мъглите лес.

 

             Вдървен от студ,

измъчен от безсмислен път и труд

за странного си бреме, изоставен

от себе си и бога - и готов

на всичко, аз се лутам.

             Аз вървя

самси на мисълта обезверена

под непросветното небе; самси

в живота обезсмислен, лес оглъхнал

без вятър и без лист.

 

             Вървя

в безверие, о необезверена

любов, - защото спиш! - и тебе нося.

             Вървя самси,

о звук непрозвучал и незаглъхнал,

любов, - защото спиш! - и тебе нося.

             Ти бе - и си

злочеста и честита: аз те нося...

 

Вървя.

     Глава безгрижно приклонила

на рамото ми; стегнала ръце

детински привично на мъжка шия;

под южни небеса в съня си млад

унесена: ти спиш.

             И с тъмна сила

разтръгнал гръд, разкъсал и сърце,

облял те с кръв, сред мрътва самотия

все сам - на саможертвата нерад,

пристъпям аз.

             Под кървавия мраз

понесъл те, разтръгнах си гърдите,

сърцето си разкъсах - со струите

на топла кръв дано те мога стопли.

             Пристъпям аз

едвам, внимателно, без вопли

и да те не.разбудя съм готов

на всичко...

       Кръв, и топла кръв се лее

по тебе - и сънуваш, о любов,

че слънцето на китен май те грее...

Ти спиш.

        Внимателно, с последна сила

пристъпям аз: и в тая тъмнота

   не ще се спъна; - в тая глухота

   не ще въздъхна.

             Само, наближила,

   смъртта повика ли сами я мен

   на вечен сън, за ужас и провала

   теб може да разбуди.

             Ослепен,

   аз няма да я видя, - оглушен,

   аз няма да я чуя: в мрак предстала

   и шепотно зовяща.

             Но тогаз

   ще сетя твоя първи трепет аз,

   о символ на живот! - и не, живота

   не ще успей на ужаса в хомота

   живот да те направи...

             Че готов

   на всичко, аз те нося - и крепи,

   крепи ме любовта, любов!

             Спи-спи!...

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух