напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Слова


Слова, на изповед слова в душата ми се раждат,

                   раждат, мрът, -

въглени, които пламват - въглени, които светят

                   в моя път -

   които гаснат.

   Берат се и река ще да нараснат

   в гърдите ми на разкаянието сълзи

                   непрестайни,

разрушително потайни,

   и пак ще бъде лед ледът им разтопен:

   че аз съм сам, че няма никой окол мен.

   И до главата ми с участие склонил глава,

   кой на утеха тихите слова

   ще мене да промълви тепло, беззаветно?

   И сълзи, в обич сълзи, безотчетно

   за мене с мене да пролей,

кой ще дойде тук?

   Безмълвие - ни звук.

Гробище зад мене, гробище пред мене се тъмней.

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух