напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Не бой се и ела


По стъпките ми редом никне жълта злоба,

аз семето на зло неволно сея вред;

миг негде ако спра, пред мене зине гроба

на всеки идеал - и бързам пак напред,

тъй може би проклинан в майчина утроба...

Но ти ела, напук на орисия зла,

        не бой се и ела.

 

И съсък на змии, и крясъци на жаби

аз чуя недосяган в тъмни самоти;

ден взора ми лови, нощ думите ми граби,

самси неведнъж обсипах с клевети,

че сила ме задавя сред безброя слаби...

Аз себе си ломя - от мене бягат Те,

        но ти ела, дете.

 

Ела свидетелствувай - в мрачна безнадеждност

как чезна за доброто, как му вярвам аз;

ела свидетелствувай колко тепла нежност

душата ми опази в тоя леден мраз;

свидетелствувай още лудата безбрежност

на моята любов... Напук на участ зла,

        не бой се и ела.

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух