напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Шепот насаме


І

 

Дъжд, все дъжд: небето сълзи ли пролива

   над оголялата земя?

   Мъгли - бездънна паст, - прозината ламя,

вечно сива...

   Изчезна пролет в спомена далече.

   Нима ще да се върне? Няма да се върне!

               Нивга вече.

 

Сълзи - в песни за света: плачи додето

   изплачеш ледено сърце,

   плачи на жадна мъка в сухите ръце,

с лед в сърцето...

   Изчезна пролет в спомена далече.

   Нима ще да я сънуваш? Няма да сънуваш!

               Нивга вече.

 

ІІ

 

   Разтръгната е радостта - проникната,

               обезплодена,

а скръбта

   презряно е разбита - чаша доцедена.

   И горко ти душа от хладен яд пропита!

 

   Живот в живота и света - загадка с присмех

               разрешена,

а смъртта

   на блянът от воала смело е лишена.

   И горко ти душа все дишаща остала!

 

ІІІ

 

Една муха се бие по стъклото на широкия прозорец.

Тук вътре мека топлота, приятност

и нечий шепот в странен полусън;

средизимна, мрътвосива необятност,

простора се открива там отвън.

Една муха се бие по стъклото на разделния прозорец.

Къде се тя стреми - мушица, шушка - ?

И аз се взирам, ето я колос,

вселената засенил и се люшка

пред сянката си гръмнат, - ням въпрос - !

Една муха замръзна връх стъклото на студения прозорец.

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух