напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Молете неуморно


Молете се на царя - златокъдър ден, - владика сребролик

над черното безмълвие: молете се на царя,

когато рано той, в роса изкъпан ден, ликуващ приотваря

на родния възток кристалните врата...

      Всеобличителен светлик

когато той прелей от край до край в нощта -

        с издигната десница

възнесъл пламнала факла -

озърнат и засмян, надвластен и честит, сред

        глухата мъгла...

На вихрокрила колесница,

когато отлети и своя щедър дар, с последен взор назад,

той лихо разпилее, - небокитен дар - разискрен звездопад.

Молете неуморно, сироти чада, в неведома тъмница:

"О царю, ние се боим! Когато се вестиш, пред твоя светъл взор

недвижими стоят, отрупани с цветя, вред скелети безмлъвни.

O царю, ние се боим! Когато отлетиш,

      мъстителни и стръвни

въстават сенки гмеж, и следом и пред нас, по

        схлупен кръгозор.

Боим се, остани! Боим се, наведи възнесена факла!"...

        Молете се на царя,

небесните врати когато той отваря,

  - и в предсънни самоти, когато ги затваря.

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух