напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Призраци


Те греят с утро-ранната усмивка

на деня пред огледална капка спрян,

  те плачат под жалейната покривка

на безлунна вечер - по несбъднат блян:

    видения далеч пред мене откроени...

    Любов, нататък впила погледи смутени,

дали то не са от миналите дни

  отхвърлени там сенки домилели?

Знаеш ли назад пътека, в кривини,

  настелени от листи пожелтели?

 

  Те шепнат всеотдайно речи нежни,

през шумът на пладнята аз слушам тях;

  те поледяват в тъмнини безбрежни

тишината полунощна с горък смях -

    незнайници задъхващи се изнеможно...

  Любов, всегда напред заслушана тревожно,

дали то не е от миналото ек,

  отхвърлен в бъдащето недогледно?

Бягай и търси безмълвие - далек

  към зевът на убежище последно!

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух