напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Молитва


Душата ми е озлобена и жестока.

Майко, бди

   над своя паднал син: днес злото и порока

дишат в моите гърди.

   Една ръка в ръката ми трепери -

радва се усмихнато дете...

   Къде я водя аз, към увенчаните ли двери

на отричания рай - и где са те?

 

   Но ти си тук, над мене дух печален!

Майко, бди -

   като луна среднощна с поглед състрадален

на злодеец по престъпните следи.

 

   Дете - тя вкусва сладостта на шемета да гледа

в неизбродените бездни на греха.

   Не аз ли я научих? Първа бе победа

първото притворство на смеха...

   На бездна по ръба, към бездна нова,

късайки попътните цветя

   и дишаща безгрижно тяхната отрова,

знае ли къде отива тя?

 

   Душата ми е алчаща и хладна.

Майко, бди

   над двама ни: пред волята ми безпощадна

на невинността защитница бъди!

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух