напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Покаяние


Отрекох те, проклех те някога, о боже,

и ето ме повергнат в прах...

Не милост осенява грешното ми ложе:

чрез твоята жестокост те познах!

 

Обичам аз - и страдам... И страданието към омраза

не е ли зов?

Ти с обич и омраза духом ме проказа, -

проказата нарекох аз любов.

 

Самотно ми е: чувствувам пустинята въздушна

и слънчевия жар!

Природата сияе мрътво равнодушна...

Защо съм посред нея жива твар?

 

Аз любя, но не искам, не мечтая!

И само знам -

аз знам началото; не виждам края,

не виждам и не питам що ме чака там.

 

От много върхове надничам, спущам се по

всичките наклони

и в бездната се губи моя път..

 

Навън окото сълза не порони; вътре сълзите ми

     оживяха скорпиони

по жилите ми гмежно се влекът.

 

Отрекох се, проклех те, господи... и ето ме

     сред пъкъла, и ето ме - сред пламък

вопия аз:

Кажи, кажи сърцето ми да стане камък -

и нека ме приспи навеки мраз!

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух