Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

Вълнението й беше на изток.

От север светлината й

изпращаше слънце срещу бурята.

На запад морето й тънеше в затишие

и само далечна мачта

чертаеше подпис на хоризонта й.

А аз? Като поруменял пират,

към водораслите на юга й

пътувах със сал,

сред жито, птици и песни,

о, свобода, без корени,

навътре в разлива на измеренията -

под товара на звуците си

салът потъна щастлив

в тунела на болката от живота.

Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

© 1997 Владимир Трендафилов. Всички права запазени!