![]() ![]() Април 95, снягСнегът върви към лято тази година - явно, нещо не е наред. По станиоления склон се преобръща смачкан вестник или рошав пудел, коли описват циферблатни фигури, вятърът не блъска, а някак похлупва - на живота наоколо му е отнет, изглежда, отведнъж хоризонталния смисъл: ослушва се, дебне, и ако скача, скача не от крак на крак, не от клон на клон, не дори от трън та на глог, а от секунда в секунда, като че сменя асансьорите. Светът е свил ширта си и тече единствено надолу. Очите ми различават само земя и небе. От тежките клони се спускат човешки стъпки. Паркът се е спотулил зад оградата си и не хуква на свобода, макар че порталът зее. Най-свободни май изглеждат отвесните лебеди, замръзнали в езерцето.
![]() ![]() ![]()
© 1997 Владимир Трендафилов. Всички права запазени!
|