Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

Снегът върви към лято тази година - явно,

нещо не е наред.

По станиоления склон се преобръща

смачкан вестник

              или рошав пудел,

коли описват циферблатни фигури, вятърът

не блъска, а някак похлупва -

               на живота наоколо

му е отнет, изглежда, отведнъж

хоризонталния смисъл:

ослушва се, дебне, и ако скача, скача

не от крак на крак, не от клон на клон,

не дори от трън та на глог,

а от секунда в секунда,

като че сменя асансьорите.

            Светът

е свил ширта си и тече

единствено надолу.

            Очите ми различават

само земя и небе.

От тежките клони се спускат човешки стъпки.

Паркът се е спотулил зад оградата си и

не хуква на свобода,

макар че порталът зее.

Най-свободни май изглеждат

отвесните лебеди,

            замръзнали в езерцето.

Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

© 1997 Владимир Трендафилов. Всички права запазени!