напред назад Обратно към: [1842 - 1849][Добри Чинтулов][СЛОВОТО]



Възпоменание


Току-що се яви зората

в един прекрасен майски ден,

излязох аз из одаята

душевно много наскърбен.

 

Но где и към кого да тръгна?

Кой може да ме утеши?

Към кой мъдрец да се обърна

с съвет той да ми се яви?

 

И тъй стоях със нетърпене,

и много, много аз мълчах,

но по сърдечно си влечене

към Трапезица аз тръгнах.

 

Навред там тихий вятър вее,

реката Янтра там шуми:

и славейчето сладко пее

и пътниците весели.

 

Мен само не развеселява

тази природна веселба,

но само ми възпоменава

за прадедните времена!

 

И дума: "Слушай, юноше, с внимане,

към тебе вика таен глас,

на, гледай, със възпоменане

живее всичко до тозчас.

 

Смисли за тази Трапезица,

за този старий, наший град,

той българска е бил столица,

и скрива прадедния прах!

 

Със вярната си тук дружина

Асен е някога живял,

но много оттогаз се мина,

откак със слава той гърмял.

 

Оттука български юнаци

далеко тичали на смърт,

високо дигали байраци,

врази кога им се явят!

 


напред горе назад Обратно към: [1842 - 1849][Добри Чинтулов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух