напред назад Обратно към: [1842 - 1849][Добри Чинтулов][СЛОВОТО]



Изпроводяк на едного българина из Одеса


Ти тръгваш, друже наш любезний,

достигна тоз несносен час,

когато вече в път последний

ний слушаме тук твоят глас.

 

Фърчи, фърчи, о друже, с радост,

фърчи към родните страни;

развесели ти твойта младост

под милите нам планини.

 

Небесна радост там живее

покрай студената вода;

там вятърът кога повее,

в сърца разлива веселба.

 

Там родните ти мили братя

и твойте майка и баща,

да те приемат във обятя,

деня те чакат и нощя.

 

Но там във бащини обятя,

кога те радост огради,

смисли, че общите ни братя

във мрак живеят и мъгли.

 

И чакат те със нетърпене

небесний свят да ги огрей

и в тях да светне просвещене

и мракът тъмен да развей.

 

Ний ще те помним, дето ходим,

деня, нощя и всякой час;

а тебе всинца ти се молим

да не забравяш и ти нас.

 

Земни от нас о, друже верний,

на вечна дружба тоз залог

и в пътят ти, път най-надеждний,

да ти е всемогъщий бог.

 


напред горе назад Обратно към: [1842 - 1849][Добри Чинтулов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух