![]() ![]() И после...И после след топлата влага от тялото, невръстна открила покой във снега, студът със сковаващи нокти във бялото превръща без милост сълзата в кристал.
Очите ти търсят сърцето, невинното, в което да видят и твоето "ти"... Не вярвай на разума, шепнещ ти искрено - душата ти там непокорна гори.
![]() ![]() ![]()
© Горица Петрова. Всички права запазени!
|