Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

Някой плахо проскърца в прозореца

с бяло нокътче спря връху рамката

с нежно драскане смъкна мърмореща

на нощта и на тъмното сянката,

после без да се бави минута

пропълзя въху ключа на лампата

пъргав, лек, като млада кошута

грейна бял от лъчи понеделникът...

Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!