![]() ![]() Ти... АзТи ме гледаш през мрежа безвремие. Аз съм нещото, дето е винаги там. Ти си свикнал с мен като с топлото време. Аз дали така стига ми, никак не знам... Ти ме обичаш? Или пък себе си...? Аз съм черешката в твоя коктейл. Ти не сънуваш мен. Дневните бледности аз съм събрала... в досаден десен. Ти си утрото, с което се будя. Аз съм остатък от нервния ден. Ти пошепни ми как да прокудя аз сланата, попила във мен...?
![]() ![]() ![]()
© Горица Петрова. Всички права запазени!
|