напред назад Обратно към: [български народни приказки][СЛОВОТО]



Еднооката


Имало някога една несвястна жена. Нейният мъж се трудел от сутрин до вечер, а тя се святкала насам-натам из двора без работа.

- Жено - казал веднъж мъжът, - вземи да ми ушиеш риза, че оголях.

- Не една, а пет ще имаш - отвърнала жената.

Грабнала цял топ платно, дето го тъкала майка й, излязла към гората, метнала платното върху една шипка и поръчала:

- Шипке, да ушиеш до утре на мъжа ми пет ризи!

Вятърът подухнал, вейките на шипката се навели надолу, изшумолели, като че отвърнали : "Хууубаво!"

Като се прибрала жената, по пътя край шипката минал пътник, видял бялото платно, прибрал го и си отишъл. На другия ден жената се изправила пред шипката:

- Шипко, готови ли се ризите?

Шипката мълчала.

- Къде ми дяна платното? - повторно попитала жената.

Шипката пак нищо не отговорила.

- Ще те науча аз тебе! - заканила се жената, грабнала една тояга и почнала да бие шипката. Била я, каквото я била, след туй се затекла към къщи за търнокоп, че да я изкопае. Почнала да копае и както копала, набутала едно заровено гърне,пълно с жълтици. Навела се над гърнето, бръкнала, нагребала една шепа жълтици и си рекла:

- Брей, какво едро просо намерих!

Отнесла гърнето вкъщи и отдалече се провикнала:

- Мъжо, излез да видиш какво просо намерих - напролет ще храня с него пиленцата.

Мъжът излязъл и що да види - жълтици. Мигом решил да ги потули някъде, но не искал жена му да знае къде, защото се боял да не ги раздаде на съседите.

- Жено - рекъл й той, - виждаш ли оня облак? Той ще донесе град. Като почне градушката, може да те утрепе, затуй най-добре ще бъде да те скрия.

- Скрий ме, мъжо, защото ме е много страх от градушка - уплашила се жената. - Къде ще ме скриеш?

- Ще изкопая един трап. Ти ще влезеш вътре, а отгоре аз ще метна рогозката. Там ще стоиш, додето мине градушката.

- Хайде - съгласила се жената.

Изкопал мъжът един трап. Настанил вътре жена си, метнал рогозката отгоре, насипал половин кринче ечемик и помамил кокошките. Те захванали да кълват ечемичените зърна, затракали с човките си, а на жената се струвало, че вали градушка.

- Брей, че силен град пада! - рекла си тя и доближила окото си до една дупка да види колко са едри зърната. Една от кокошките, като видяла лъскавото око, проточила шия и го клъвнала. Жената под рогозката останала с едно око. В туй време мъжът скрил гърнето с жълтиците в житницата.

Щом излязла от трапа, еднооката отишла на улицата и се похвалила:

- Изкопала съм едно просо - зърната му като колелца!

Съседите се досетили,че невястата е намерила жълтици, отишли при съдията и обадили. Съдията повикал мъжа и жената. Попитал най-напред жената:

- Какво е просото, дето си го намерила?

- А че жълто, зърната му като колелца.

Съдията извадил от кесията си една жълтица.

- Такива ли са?

- Същите.

- Ами кога ги намери?

- Когато падна големият град и изби твоето око и моето (съдията бил сляп с едното око).

- Виждаш ли, съднико, колко й стига умът, никакви жълтици не е намерила - обадил се мъжът.

Съдията повярвал на мъжа и ги пуснал да си ходят.

На другия ден, когато мъжът отишъл на нивата, в селото влязъл грънчар с кола грънци и почнал да вика:

- Грънци продавам, грънци!

Излязла еднооката и попитала:

- Как ги даваш?

- Пълно за пълно.

Жената грабнала едно кринче и влязла в житницата да го напълни със зърно. Като гребяла, тя набутала заровеното гърне и си рекла:

- Ех, че съм късметлия! Намерих си просото. Ще дам на грънчаря просо наместо жито.

Напълнила кринчето с жълтици и го отнесла. Грънчарят, като видял парите, очите му светнали, поел кринчето, изсипал всичките жълтици в торбата си и побягнал, като оставил и колата, и биволите, и грънците.

- Брей, че глупав грънчар! - засмяла се еднооката и смъкнала от колата всичките грънци. Наредила ги по колците на плета. За всичките грънци имало място, само за едно пукнато гърне нямало.

- Сторете му място! - ядосала се еднооката - или ще ви изпотроша!

Но тъй като грънците пак не мръднали, тя грабнала една тояга и ги изпотрошила всичките. След туй набучила пукнатото гърне на най-високия кол, седнала на двора и запяла.

 


напред горе назад Обратно към: [български народни приказки][СЛОВОТО]

 

Аз, детето! - детският портал!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух