напред назад Обратно към: [български народни приказки][СЛОВОТО]



Къщовник


Било късна есен. Пожълтели тревите по поляните, листата по дърветата. Жеравите, поели път на юг, писукали високо над нивите.....

- Мъжо, тръгвай да сееш, че зима иде! - подканила една чевръста жена своя ленив мъж.

- Натовари ралото, донеси на колата чувала със семето и впрегни воловете, тогава ще тръгна.

Жената наринала от житницата пет кринчета жито в един чувал, натоварила чувала и ралото на колата и повела воловете към вратнята. Мъжът се качил на колата и потеглил към нивата. Когато стигнал, спрял под крушата, що била сред нивата, разпрегнал, похапнал си и тогава захванал да оре. Изорал една брезна и изсипал всичкото жито в брезната, изкарал втора - заринал го с пръст.

- Свърших си работата - рекъл, - сега пък ще си полегна на сянка, защото слънцето напече много силно.

Изтегнал се под крушата. Една муха забръмчала над главата му и не му давала да заспи.

"Добре е тука - помислил си ленивецът, - ама да имаше кой да ме варди от мухите, много сладко щях да си почивам."

Прозял се два-три пъти и заспал. Спал до залез. Кога се прибрал вечерта, жена му го попитала колко лехи е изорал.

- Две брезни изкарах - отвърнал той, - но утре ще стигна до крушата.

На другия ден се повторила същата история, на третия ден пак. Ядосала се жената. На четвъртия ден сама отишла да сее, а мъжът останал да шъта вкъщи. На тръгване му поръчала да изпере дрехите на реката, да набере една кошница узрял плод от харманската круша и да варди пиленцата и квачката от сокола, който се виел цял ден над селото. И заминала.

"Сега е време да покажа на жената какъв съм къщовник" - помислил си мъжът и се заловил с шетнята.

Най-напред изловил всичките пиленца, взел здрав конец, навързал ги за крачетата, а края на конеца вързал за крака на квачката.

- Де го сега сокола? Никакво пиле не може да открадне, защото са вързани! - рекъл той и сам се почудил на ума си. След туй нарамил на една кобилица дрехите и отишъл на реката да пере. Щом спрял на брега, дошло му на ума, че е забравил да набере кошница круши, пуснал дрехите във водата и се затекъл към къщи. Щом ленивият кривнал към улицата, към реката се спуснал един скитник да пои магарето си. Той видял дрехите, които плавали във водата и си рекъл:

- Я какъв армаган ми е донесла реката!

Озърнал се наоколо, видял, че няма никой, грабнал прането и побягнал. Хитроумният мъж, като стигнал вкъщи, най-напред взел паницата просо, да нахрани пилетата. Помамил квачката. Тук квачка, там квачка - няма квачка. Погледнал към небето и що да види - един голям сокол лети към планината, в ноктите си държи квачката, а под него висят и се полюшват навързаните пилета. Същинско детско хвърчило с опашка.

- Ама че я свърших! - затюхкал се мъжът и мръднал към хармана да набере круши. Крушата не била висока, но твърде бодлива, затуй къщовникът, като дигнал очи нагоре, почнал да се чеше по врата: "Наместо да се кача горе и да се бода, я да взема, че да отсека туй дърво и да обера всички круши!"

Речено - сторено. Грабнал брадвата, сякъл до пладне, отсякъл крушата. С трясък тя се строполила насред хармана. Къщовникът грабнал една кошница и почнал да бере. Но преди да напълни кошницата до половина, текнало му в главата, че е забравил дрехите на реката, оставил крушите и хукнал към брега. Ала там не заварил нищо.

- След толкова труд и тичане не е зле да си подремна - рекъл къщовникът и легнал под сянката на една върба. Спал, що спал - заварила го месечината. Станал, потъркал очи, прозял се и тръгнал към къщи.

Жена му го посрещнала с кобилицата:

- Къде са дрехите?

- Откраднал ги е някой.

- Къде са пилците с квачката?

- Аз навързах пилетата с връв за крака на квачката, но соколът ги вдигна всичките.

- Ами крушата?

- Отсякох я.

Ах, проклетнико, що си направил? Да се махаш от къщата - подгонила го жената с кобилицата - и да не се мяркаш хич пред очите ми, хич, хич, хич!

Изгонила го навън и заключила вратата. Цяла нощ вървял умникът по пътя, блъскал се в тъмнината и все си приказвал:

- Хич, хич, хич!

На разсъмване стигнал един мост. Тъкмо в туй време под моста имало двама рибари. Те ловели риба с мрежи. Когато нашият пътник се навел над реката, те вдигнали мрежите си и видели, че няма нито една рибка. Наведеният над реката мъж продължавал да си говори:

- Хич, хич, хич!

Рибарите кипнали, изскочили на моста и почнали да го бият.

- Защо ме биете? - попитал той.

- Защото викаш: хич! Дуг път, когато срещнеш хора като нас, няма да викаш хич, а викай: "По пет-шест наведнъж! По пет-шест наведнъж!"

И го пуснали да си върви. Тръгнал по-нататък къщовникът и си приказвал:

- По пет-шест наведнъж! - По пет-шест наведнъж!

Не щеш ли, откъм близкото село се задали двайсетина души, облечени в черно. Те вървели мълчаливо подир една кола, в която имало ковчег. Карали мъртвец към гробището.

Умникът се спрял настрана и почнал да вика:

- По пет-шест наведнъж! По пет-шест наведнъж!

Като чули опечалените хора, избухнали, дръпнали му един бой и му поръчали:

- Друг път тъй да не правиш! Когато видиш хора като нас, снеми си калпака и почни да викаш: "Вечна му памет!"

Заминали опечалените към гробището, а нашият пътник слязъл още по-долу и стигнал второ село. Щом влязъл в селото, чул, че свирят гайди и бият тъпани. Задали се сватбари. Най-напред вървели гайдарите, подире им невестата и младоженецът.

Пътникът отдалеч почнал да вика:

- Вечна му памет! Вечна му памет!

- На кого викаш вечна памет, хей, глупако? - ядосал се младоженецът и почнал да го бие. - На мене ли или на невестата? Друг път, като срещнеш хора като нас, хвани калпака си, удари го о земята, почни да играеш ръченица и викай, колкото ти глас държи: "Уха-ха! Иха-ха!"

Измъкнал се пътникът от селото и поел по-нататък. Навлязъл в една долчина и видял,че насреща му иде кола с чергило. Пред колата вървели две неуки буйни волчета, а под чергилото имало стотина паници, гърнета и стомни. Щом видял колата, нашият пътник се затекъл срещу волчетата, ударил калпака си о земята, почнал да играе ръченица и се развикал:

- Уха-ха! Иха-ха!

Младите добичета се подплашили, кривнали от пътя, обърнали колата и тя се прекатурила в един дол. Всичките грънци се потрошили. Грънчарите пипнали виновника за злополуката, цял час го налагали и му поръчали:

- Слушай, друг път, когато срещнеш хора като нас, не играй ръченица, ами отскуби малко тревица, иди към добичетата и думай: "Биче, биче, на! Биче, биче, на! "

Наложеният отминал, откъснал хапка трева от една ливада и видял пред едно лозе две бабички. Седят на припек, приказват си и дремят. Пътникът протегнал ръка и поднесъл тревата към устата им:

- Биче, биче, на! Биче, биче, на!

Едната бабичка дигнала тоягата си и го ударила по ръката:

- Ние да не сме добичета, че ни подаваш трева, бре, проклетнико! - викнала гневно тя. - Не те ли е срам? Друг път тъй да не правиш, ами като видиш две бабички като нас, наведи се, снеми калпака си и дай да те попощят.

- - Добре - рекъл пътникът и продължил по-нататък. Надвечер стигнал в трето село. Накрай село видял, че се давичкат две кучета. Боричкат се, лаят, ръмжат и се хапят. Цялата им свада била за един кокал.

Без да мисли много, пътникът снел калпака си, навел се и мушнал главата си между настървените кучета. Едното куче му отхапало ухото. Запищял нещастникът, побягнал настрана и седнал. Откъснал един парцал от ризата си и превързал болното си ухо.

- Защо ти е вързано ухото? - попитал го един селянин, който минавал с коса на рамото.

Злополучникът му разказал всичко. Косачът прихнал да се смее.

- Не трябваше да си тикаш главата в устата на кучетата! Друг път видиш ли такова нещо, дигай тоягата и удряй! Не си тикай главата!

- Тъй ще направя! - рекъл си пътникът, станал и отминал по-нататък. Пред една вратня видял две деца - играят с копчета.

- Ей сега ще ви дам да разберете! - заканил се той на децата, па измъкнал един кол от съседния плет и замахнал да ги удари. Но тъкмо когато вдигнал кола, от къщи изскочил бащата на децата, грабнал кола от ръцете му и му залепил една плестица.

- - Ти луд ли си? - извикал бащата. -Какво са ти сторили децата, че си дигнал кол над главите им! Друг път, видиш ли две деца, наместо да ги биеш, бръкни в джоба си, извади някоя пара, ако имаш , и кажи:

- На, рожби, да си купите по едно кравайче!

Прекосил селото злополучникът, излязъл вън. Край пътя видял една свиня - рови торището и грухти:

- Гру, гру, гру! Гро, гро, гро!

- Какво! - извикал умникът. - Грош ли? Грош ли искаш? Аз нямам в джоба си пукнато петаче, а ти искаш грош. На! - ритнал той свинята и отминал.

Когато се уморил да броди по света, скитникът се досетил, че жена му вече е забравила сторената пакост, прибрал се вкъщи и започнал да работи, както му е редът - разумно и упорито.

 


напред горе назад Обратно към: [български народни приказки][СЛОВОТО]

 

Аз, детето! - детският портал!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух