напред назад Обратно към: [български народни приказки][СЛОВОТО]



Магаре и кон


Магарето и Конят тръгнали на воденица. Магарето се влачело едвам-едвам, защото на гьрба му били натоварени два чувала жито, а охранения кон препускал празен и бодро цвилел.

- Ох! - изпъшкало магарето. - Колко много тежат пустите му чували! Задъхвам се. Ако падна, ще умра. Моля ти се, Кончо, помогни ми! Кажи на стопанина да прехвърли единия чувал на твоя гръб.

Но конят си правел оглушки и пет пари не давал за своя претоварен другар.

На едно каменисто място магарето се препънало, строполило се на земята и издъхнало под чувалите.

Тогава стопанинът на двете животни наместил магарешкия самар и чувалите върху конския гръб, шибнал коня с камшика си и го подкарал напред.

Конят се превил под тежкия товар, въздъхнал, извил глава към магарето и рекъл:

- Ех, братко, ако бях послушал молбите ти, сега щях да нося само един чувал жито. И захванал да преплита краката си.

 

 

Текстът е публикуван благодарение на Мирели ЕООД, гр. Бяла.

 


напред горе назад Обратно към: [български народни приказки][СЛОВОТО]

 

Аз, детето! - детският портал!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух