напред назад Обратно към: [български народни приказки][СЛОВОТО]



Неблагодарната мечка


Един селянин отишъл в гората за дърва. Тръгнал между дърветата и намерил една яма, два човешки боя дълбока. В ямата - мечка. Върти се назад-напред и ръмжи. Чака да дойде ловецът, който е изкопал ямата, за да я прибере.

- Какво правиш тука, Мецано? - попитал дърварят.

- Строполих се като кьорава надолу с главата и не мога да изляза. Моля ти се, дърварко, помогни ми да се измъкна. Ако ми помогнеш - ще ти дам, каквото искаш.

- Как да ти помогна? - замислил се дърварят.

- Спусни ми една стълба в ямата - подсетила го мечка­та, - по нея да изляза.

- А бе, аз стълба нямам, но ще ти подам ритлата на колата - отвърнал дърварят и спускал ритлата на колата В дълбоката яма.

Мечката внимателно почнала да се катери нагоре по ритлата и излязла навън.

Отървала кожата.

- Казвай - рекла тя на дърваря, - какво иска да ти дам, задето ми спаси живота?

- Нищо не искам - отвърнал дърварят, - не е голяма работа, една ритла съм ти подал.

- Без нищо не може - рекла мечката. - Ще вземеш нещо. В хралупата, където живея, имам три делви мед. Ела да ти дам едната.

"Защо да не го взема" - рекъл си дърварят, закрачил подир мечката и прибрал делвата. Като си тръгнал, мечката му поръчала:

- Този мед е само за тебе. Ти ще си го ядеш. Няма да даваш никому от него. Ако дадеш на жена си или на децата си, свършено е с тебе, ще те изям. Тъй да знаеш.

Нямало що. Насякъл селянинът дърва, натоварил колата, наместил най-отгоре делвата и се прибрал у дома си. Децата му го посрещнали на вратника и щом зърнали делвата, почнали да подскачат.

-Тате, какво ни носиш в делвата?

- Нищо няма - отвърнал дърварят, - делвата е празна.

И като разпрегнал воловете, внесъл делвата в зимника, потулил я на едно тайно място и почнал да си яде скришом от меда. Не щеш ли - децата го усетили и захванали да му се молят:

- Тате, дай и на нас от онуй нещо, дето си го скрил в зимника!

Селянинът си помислил тъй: не е хубабо аз да ям мед, а децата ми да се облизват. Ще им дам и те да хапнат, че каквото ще да става.

Слязъл в имника, изнесъл делвата и казал на децата си:

- Ще ви дам да си хапнете мед, но по-напред излезте навън и погледнете дали някой не се върти край къщата.

Децата излезли навън и скоро се върнали:

- Няма никой, тате, само маминият сукман се чернее под стряхата. (А то било мечката, която всичко видяла и всичко чула.)

Изяли децата меда. Облизали делвата.Бащата дигнал празната делва и я понесъл пак към зимника, но мечка но мечката го преварила и почнала да ръмжи:

- Е, дърварю, каква ни беше думата? По-скоро върви на реката да се изкъпеш!

- Защо? - попитал селянинът.

- Защото ще те изям!

- Бре, ами сега! - Селянинът изтръпнал от страх, но нямало що да стори: тръгнал към реката, а мечката -подире му. Върви селянинът и сьлзи текат от очите му, изневиделица насреща изскочила лисицата.

- Защо плачеш? - попитала тя селянина.

Селянинът и разправил всичко от начало до край. Лисицата го изслушала внимателно и поклатила глава:

- От цялата история само едно нещо не мога да повярвам.

- Кое? - попитал дърбарят.

- Не ми се вярва, че мечката може да ходи по стълба.

- Мога - изръмжала Баба Меца, - и по дърветата мога да се катеря, и по стълба мога да ходя.

- Аз, додето не видя с очите си, няма да повярвам.

- Тогава да вървим! - провикнала се мечката. - Аз ще ти покажа мога ли или не мога.

- Къде да вървим?

- В гората.

Отишли тримата в гората и щом стигнали до вълчата яма, мечката извикала:

- Едно, две, три!

И се съборила в ямата.

- Тичай по-скоро за ритлата! - извикала мечката на дърваря.

- Ти остави ритлата, ами донеси секирата, за да се разправиш по дърварски с тая неблагодарна мечка! - обадила се хитрата лисица. - И чувай какъв съвет ще ти дам: отсега нататък, видиш ли мечка стръвница, паднала в яма, да не и подаваш стълба!

 

 

Текстът е публикуван благодарение на Мирели ЕООД, гр. Бяла.

 


напред горе назад Обратно към: [български народни приказки][СЛОВОТО]

 

Аз, детето! - детският портал!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух