напред назад Обратно към: [български народни приказки][СЛОВОТО]



Трима ловци - три умни глави


Трима души, три умни глави решили да идат на лов. Нарамили по една бухалка наместо пушки, накитили си калпаците с пачи пера и тръгнали. Ха бре, де бре - прехвърлили Балкана и слезли в Софийското равно поле. В полето видели една върба, а под върбата поп с калимавка, но без брада - връзва с конопено въже шията на една гъска.

- Добър ден, дядо попе! - провикнал се първият ловец. - Защо си натиснал тая гъска?

- Ще я беся - отвърнал попът.

- Че какво ти е направила? - обадил се вторият ловец.

- Тя ми направи голяма пакост - почнал да разказва попът. - Тая нощ легнах да спя на двора, за да ми е хладина, а тя дошла, видяла ми брадата, помислила, че е трева, и я опасла.

- Не я беси, ами я дай на нас, ние ще я удавим в Искъра - рекъл третият ловец.

- Вземете я - ритнал попът гъската. - Удавете я, махнете я от главата ми.

Тримата ловци грабнали гъската, ударили към Искъра, намерили по- дълбочко място и я натопили във водата. Държали я, що я държали, помислили, че се е удавила, и я пуснали. Гъската бързо изскокнала над водата, плеснала с криле и прехвръкнала на другия бряг.

- Бре - обадил се първият, - не можахме да я удавим, малък е Искърът. Друг път, кога опасе брадата на попа, ще я занесем да я удавим в Черно море. Там има дълбока вода.

Тръгнали по- нататък. Вървели, вървели, уморили се. Легнали край пътя да подремнат. Сложили бухалките си под главите, но преди да затворят очи, отгоре им налетели орляк мухи, почнали да се навират в носовете им и да ги хапят.

- Оле- ле! - викнал единият. - Ще ни изядат тия проклети мухи. Хайде да идем при оня поп с опасаната брада и да го попитаме как да изтребим мухите. Той ще ни каже - веднъж вече ни мина думата пред него.

Вдигнали се тримата и пак се върнали при попа.

- Дядо попе - рекли му ловците, - дай ни ум какво да правим с тия пусти мухи, дето хапят и не оставят човека да подремне.

- Бийте! - отговорил попът. - Където видите муха, удряйте.

- С какво да удряме? - попитали умните глави.

- С бухалките, аз ви позволявам.

Тъкмо в туй време върху главата на попа кацнала една муха. Първият ловец, без да се замисли, дигнал бухалката си и бухнал попа по главата.

- Какво направи, бре!Защо удари попа? - развикали се другите двама.

- Попът даде позволение - отвърнал първият ловец и се почесал по врата.

Нямало що, почакали попа, додето дойде на себе си, и пак тръгнали.

Поели към село Дървеница. Насред пътя видели една любеница.

- Що е това, бре? - навел се единият от тримата.

- Това е - отвърнал вторият - камилско яйце. Хайде да го измътим!

- Къде ще го мътим? - попитал третият.

- На припек.

Изнесли любеницата на Витоша и клекнали да я мътят. Редували се един след друг. По едно време първият, без да ще бутнал любеницата и тя се търкулнала надолу в трънаците. Тримата умни глави се развикали и търтили да я гонят. Ха бре, де бре - хлътнали в трънаците. Не щеш ли, от трънаците, дето спряла любеницата, изскочил заек.

- От камилското яйце се излюпило едно камилче с дълги уши. Дръжте го! - викнал първият ловец.

- Стой! - рекли другите двама.

Но заекът побягнал и се скрил в гората.

Ловците се почесали по вратовете. Единият продумал:

- Чудно нещо!Кога се измъти туй камилче и кога му порастоха толкова дълги уши. Ние трябва да го намерим.

- Как? - обадили се другите двама.

- Ще намерим секири и ще изсечем гората.

Речено - сторено. Намерили секири, запретнали се и почнали да секат гората. По едно време покрай тях минал пътник, яхнал на кобила. Подире му припкало младо жребче. Пътникът спрял и попитал защо секат гората. Умниците му разказали каква е работата.

- Хубаво сте намислили - рекъл пътникът, като разбрал с какви хора има работа, - само че секирите ви не режат. Дайте ми ги. Ще ида у дома да ги наточа.

- А ние какво ще правим? - попитал първият ловец.

- Чакайте, докато ги донеса.

Ловците му дали секирите и седнали да чакат. Пътникът препуснал кобилата и вече не се върнал. Останало само жребчето му.

Единият от ловците се досетил.

- Този човек - рекъл - ни измами, но ние ще утрепем жребчето му.

- Как ще го утрепем?

- Ще натоварим на гърба му гащите и калпаците си, ще го подгоним. То ще се препъне, ще падне някъде по пътя и ще умре под товара.

Речено - сторено. Натоварили гащите и калпаците си, подгонили жребчето и то побягнало.

- Спукана му е работата! - засмели се трите умни глави.

И тръгнали по- нататък гологлави и без гащи. Стигнали до една малка речица. Видели на брега й върба - стара, наведена към водата.

- Защо ли се е навела тая върба към водата? - попитал първият.

- Жадна трябва да е - отговорил вторият.

- Хайде тогава да я напоим! - предложил третият.

- Как? - попитал първият.

- Един от нас ще се хване за клоните й, ще увисне надолу. Вторият ще се хване за краката на първия, третия - за краката на втория. Като натежим, тя ще се наведе още, клоните й ще опрат до водата и върбата ще се напие.

Речено - сторено. Наловили се тримата, увиснали надолу, но върбата не мръднала.

- Хайде сега да си плюем на ръцете и да налегнаем още по- силно! - викнал първият ловец.

Пуснали се и тримата да си плюят на ръцете и паднали. Цамбурнали във водата като жаби. Излезли мокри вир- вода и тръгнали да се сушат. Покачили се на лакатнишките скали. Под високите скали в дълбочината припаднала гъста бяла мъгла.

- Що е туй, бре? - попитал единият.

- Памук трябва да е - обадил се вторият.

- Я да се хвърлим на меко и да се отъркаляме! - рекъл третият.

- Защо да не се хвърлим? - отговорили другите двама.

И без да му мислят, тримата ловци се хванали за ръце, викнали ухаа! - и се хвърлили от високите скали. Паднали долу и се утрепали.

 


напред горе назад Обратно към: [български народни приказки][СЛОВОТО]

 

Аз, детето! - детският портал!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух