напред назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]



Предсказание


Не си отивай. Ето ми ръката -

гадай по нея свойто бъдеще.

Ако искаш, вземи ми душата...

 

Има още неминати пътища.

Има още неказани думи.

Прегърни ме. Не тръгвай! Не тръгвай...

Не издигай прегради между ни.

Има време. Не тръгвай! Почакай...

Във очите ми - топка кристална,

ще съзреш на звездите пейзажа.

Помниш моите песни навярно...

Имам още какво да разкажа.

Виж, проблясва дъгата в кристала -

многоцветна бях, помниш, нали?

И дори външно призрачно-бяла,

в мен дъгата пак ти сътвори.

Още крачка стори. Крачка само...

Не! Не тръгвай... Боли. Как боли...

Твойто бъдеще аз ти предсказах,

всъщност моето минало.

       Ти

тръгна. Кристалната топка събра

бъдеще, минало само във миг...

Предсказание сякаш роди се в сълзата.

 

В друг живот... Може би. Може би...

 

29.8.2002 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух