напред назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]



Ненавременно


Да бях ти казала две топли думи...

А не студеното "Благодаря",

когато розата застана помежду ни

и засвети с необятна красота...

Един подарък, който ми даряваш

като порция живот... А аз

потеглих бързо. Думите оставих

там, някъде далеч зад нас...

Затрупах те със разкази безкрайни

за отминалия прозаичен ден...

Аз - страхливката, боях се да ти кажа

това, което искаше от мен...

Но, когато розата във мойта стая

разпръсна светлина сред тез стени,

зачудих се как тъй не забелязах,

че тази роза нямаше бодли...

И стана ясно. Искал си изглежда

само с красота да ме дариш,

с обич, малко стръкче от надежда...

А болката си искал да спестиш...

 

18.10.2002 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух