напред назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]



Полюси


Реших да пусна розата в реката,

но нямаше река наблизо...

Реших за малко да отмина самотата

и й дадох по-различно име...

Реших да осветя нощта с надежда

и запалих нощната си лампа...

Реших, че няма към вратата да поглеждам

и я открехнах невъзможно малко...

Реших, че ще напиша най-накрая

най-отлаганото онова писмо,

в което исках всичко да призная

и да го пратя на адрес: "Любов"...

Реших пак да не бягам от реалност

и зачетох фантастична книга...

Реших, че искам все да съм банална

и облякох нощница във синьо...

Реших, че искам да се сгуша във прегръдки

и се завих на топло с одеялото...

Реших, че ще убия всички тръпки

и прибрах прилежно оцелялото...

Реших, че стиховете ще изхвърля в коша

и цитирах тъжните поети...

Реших, че в мен най-тъмна нощ е...

... и оставих лампата да свети.

 

25.10.2002 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух