напред назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]



Приспивно


В полусън, прегърнала умора дневна,

опитвам с тъмнината да се слея...

 

Така ми трябва свободата тревна -

да тичам и на нищо да се смея.

Унасям се от звездните въздишки.

След миг се плаша от шума продран.

Помислила бих, че тавански мишки

танцуват, ако... имах си таван.

Бих слушала и щурчеви сонати,

и жабешкия акапелен хор...

Ала далече са поляните, блатата

и стария, разцъфнал селски двор.

С шушукащи пчели нектар бих сбрала -

да бъде медин, ароматен моя сън,

и жаждата с роса бих утолила,

и с пеперудите летяла бих навън...

Бих...

 

Да! И Свободата я разбирам -

познавах някога и тези висоти...

 

Днес с шум часовников сърце приспивам,

когато най- не иска да заспи.

 

31.3.2003 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух