напред назад Обратно към: [Непротивоезикоругателствувайте][Владко Мурдаров][СЛОВОТО]



Патериците на речта ни


Правило ли ви е впечатление, че когато не владеем добре езика, на който говорим, мисълта ни е доста осакатена, защото тя трябва да бъде облечена само в думите, които знаем. И тогава се достига до много спасителни еднотипни изрази, до много еднотипни определения. Подобно спасително средство е например използваното местоимение нещо, с което като че ли може да се каже много. Подобно спасение е определението интересен, с което всъщност не казваш нищо. В публичните изяви много често подобни думи започват непрекъснато да се натрапват в конкретното изказване, а могат да се възприемат и изобщо като "паразити" за речта на даден човек.

Преди време бях писал, че почти винаги паразитните думи и изрази в речта ни са патерици на нашата мисъл, защото благодарение на тяхното присъствие човек печели време, за да събере мислите си в главата, без да прибягва до досадното "ъкане", което продължава да е доста разпространено. Оказва се обаче, че паразитните думи в речта на даден човек могат да послужат и за друго. Чрез тях той просто се опитва да прикрие, че не му хрумва, че му липсва дадена дума. Това особено често се случва при употребата на така.

Всъщност в езика ни съществуват два съвършено различни паразита така. Единият се появява, когато вече е изказана дадена мисъл. Сякаш сам говорещият дава оценка на вече казаното или поне ни подава сигнал, че въпросът, по който е говорил, е изчерпан. От друга страна, това така е тласъкът да бъде започната следващата мисъл. При диалога така може да означава, под чуждоезиково влияние, че зададеният въпрос е разбран.

Другото паразитно така обаче, което играе тъкмо ролята на патерица за речта ни, се среща преди всичко в средата на изречението. Него можете да срещнете в изречения като Аз искам... така... да поясня, че...; Надявах се... така... да не се връщаме към миналото; Хората ще разберат какъв е... така... смисълът на промяната... Това така е особено дразнещо с честата употреба в речта на мнозина. От много такива така понякога може да се загуби истинската мисъл, която те искат да изкажат, ако действително са искали да сторят това.

Друг паразит е нали. Той също преобладава в речта на много хора, за да се достигне до изречения като Аз смятам... нали,... че... или Винаги съм смятал това... нали... Това паразитно нали може да се разчете като желание за връзка със събеседника, за очаквана подкрепа, съгласие с изказаното мнение, но бихме могли да го преведем и като "нали разбирате какво искам да кажа", което разкрива неувереност в използването на езиковите средства, сходно с паразитното разбираш ли или само разбираш.

Почти всеки човек има някой свой паразитен израз или дума, който му е спасителното средство при говорене. Паразитите могат да се появяват в речта ни по различни причини. Аз се спрях само на възможността, чрез паразитните думи да бъде прикрито недоброто познаване на езика, неумението да се борави с всякакви изразни средства. При това съществува възможност в речта на един и същ човек, в неговите публични изяви да се проявяват не един, а няколко паразита. Това говори за още по-голяма безпомощност при използването на езика като средство за общуване, а и естествено предизвиква въпроса за качеството на неизказаните по този начин мисли. Когато независимо от безпомощността обаче целта на изказването е да въздейства в определена посока, това още повече смущава, защото говори за самонадценяване на говорещия и съответно за подценяване на неговия събеседник.

 


напред горе назад Обратно към: [Непротивоезикоругателствувайте][Владко Мурдаров][СЛОВОТО]

 

© Владко Данаилов Мурдаров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух