напред назад Обратно към: [Непротивоезикоругателствувайте][Владко Мурдаров][СЛОВОТО]



Не всичко е точно!


В българската реч непрекъснато става така, че думи, които дори и да са съществували отдавна, изведнъж засилват рязко честотата си и започват да се появяват в каква ли не ситуация само защото са станали модерни. Този процес се проявява преди всичко в устната ни реч, която днес е доста заразена от жаргона, а неговият речник, както добре е известно, съвсем не е богат. Затова е съвсем естествено поради модата една дума от него да бъде натоварена изведнъж с различни функции, но това става само за определен период. Така тя започва да се появява в най-различни случаи, а след това бавно отстъпва назад, когато на хоризонта се появи някакъв конкурент. Това развитие дава отражение често и върху устната ни книжовна реч, в която протичат сходни процеси.

Спирам се толкова подробно на всичко това, защото в момента сме свидетели как честотата на една дума рязко се увеличи в устната ни реч и започва да смущава преди всичко с еднообразието, което предлага. Става дума за прилагателното точен и за производното от него наречие точно.

Всъщност думата точен отдавна съществува в езика ни, но никога не се е радвала на някаква много честа употреба, защото във връзка с различните вложени нюанси има и доста синоними - акуратен, стриктен, прецизен, коректен, верен, безгрешен, правилен, конкретен, определен.

Наречието точно също има синоними в книжовната ни реч - безпогрешно, правилно, вярно, буквално, дословно, които се появяват, за да внесат разнообразие в изказа. (Тук не става дума за другото наречие точно, чийто синоними са тъкмо или именно.) Днес обаче, независимо че всичките синоними продължават да съществуват и да се употребяват в речта, точно много нахално излезе доста напред и започна да се появява на всякакви места, във всякакви случаи.

Най-смущаваща е налагащата се като клише характеристика за всякаква ситуация "Всичко е точно!", която се употребява непрекъснато и би трябвало да означава, че всичко е добре, в ред е. (Между другото, в момента изразът претърпява известна промяна и става "Всичко е ток!", където ток вероятно е образувано пак от точно, или е странна смесица от същото точно и от окей, изговаряно напоследък ок или ока.) Същото важи и за изрази като "Много е точно!" или"Нещо не ми е точно".

В същото време употребата на определение като "точен човек" съвсем не означава, че той никога не закъснява, а че отговаря на определени изисквания. Заради това се казва, че някой преподавател е точен, че определено изказване е точно и обратното, ако даден човек не ми е точен значи, че не отговаря на изискванията, на представите ми.

Това са само няколко възможни случая, когато се появяват думите точен и точно. Бихме могли да кажем, че критиката ни за включването им в речта е насочена в две посоки. От една страна, понякога използването им води до формулирането на не съвсем ясни мисли поради по-особеното значение, което се влага в тях. От друга страна, много пъти употребата им не е неправилна, но дразни поради прекалената им честота. И това става в речта на всякакви хора, като все пак основни техни "потребители" са по-младите.

В тяхната реч винаги са преобладавали специфичните оценки. Но ако за младостта е характерно търсенето на по-особеното, за възрастния човек употребата на подобни думи с подобни значения звучи често твърде нелепо. А и изобщо еднотипните формулировки винаги са смущавали, защото естествено се възприемат като проява на еднотипно мислене. То пък, от своя страна, вече започва да напомня дори манипулация.

 

"Демокрация", 30.03.2001

 


напред горе назад Обратно към: [Непротивоезикоругателствувайте][Владко Мурдаров][СЛОВОТО]

 

© Владко Данаилов Мурдаров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух