напред назад Обратно към: [Непротивоезикоругателствувайте][Владко Мурдаров][СЛОВОТО]



Медийни неволи


Напоследък ми се обаждаха няколко пъти читатели на вестника, за да ме питат каква е причината модната днес дума медиа да бъде изписвана по различен начин - медиа и медия. Понякога дори в един и същ текст тя се появява в различен вид, а в отделни издания разнообразието дори е смущаващо.

За да отговоря на въпроса, трябва да започна доста отдалеч. Още от времето, когато думата за пръв път се появи в българския език. При това в един по-особен вид - масмедиа, за да замести съчетанието "средства за масова информация", което някои се опитаха отчасти да побългарят със "средства за масово осведомяване".

Точно тогава аз припомних, че всъщност думата медиа е формата за множествено число на съществителното медиум, което отдавна е заето в езика ни от латински, за да бележи "посредник". Истината обаче е, че ние изобщо не правим връзка между двете думи и поради това ги разглеждаме всяка за себе си. Предложението ми в онзи период беше дори да не се въвежда формата за множествено число като самостоятелна дума, а да се остане при думата медиум, както е в някои европейски езици, но тази идея остана нечута. (Всъщност това е още едно доказателство, че езиковедът не е в състояние да се намеси в живота на един изграден книжовен език, за да насочва развитието му, а може само да констатира това развитие и да го обяснява.)

В езика ни и с други думи се е случвало така, че формата за множествено число от даден чужд език у нас се възприема като форма за единствено число и завършекът й определя дори граматическия род. Ще припомня само такива думи, които сме заели от английски, като клипс, рипс, кекс, или силоз, заета от немски. При всички тях крайното с или з всъщност е окончание за множествено число, но ние като българи не знаем това и поради факта, че накрая има съгласна, решаваме и ги използваме като обикновени съществителни от мъжки род.

При формата медиа окончанието е а и заради това е естествено да я употребяваме като съществително от женски род. Оттук пък следва, че формата й за множествено число в българския език съответно става медии.

От факта, че формата на думата за множествено число в латински завършва на а би следвало да се предполага, че тя трябва да се пише така и в български. Следователно не грешат онези, които я изписват медиа, като се съобразяват с историята й.

Една от читателките, които се обади, ми възрази обаче, че подобен начин на писане съществено ще затрудни и озадачи българина, защото в подобни случаи той е свикнал да пише ия. Това твърдение е вярно и като доказателство ще припомня, че и името Мария, и името на столицата ни София и дори името България действително на латиница се пишат с комбинацията от букви иа. Това означава, че изборът на ия в края при писането на думата медия трябва да се разглежда като още една стъпка към побългаряването й.

И така остава да решим дали ще продължим с побългаряването на думата, или ще останем поне отчасти верни на историята й. Изписването на формата медиа безспорно говори за по-голяма осведоменост на човека, който я употребява, и заради това аз лично съм повече склонен да я възприема. Изборът на тази форма може да се свърже с постоянния стремеж към интелектуализация на езика ни, която ние в последните десетилетия сме готови често напълно да пренебрегнем в името на демократизацията му, тоест на неговото опростяване. (Това са два термина с определено съдържание, които отдавна се употребяват в теорията на книжовните езици, и не бива да се възприемат от читателя буквално.)

 


напред горе назад Обратно към: [Непротивоезикоругателствувайте][Владко Мурдаров][СЛОВОТО]

 

© Владко Данаилов Мурдаров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух