напред назад Обратно към: [Непротивоезикоругателствувайте][Владко Мурдаров][СЛОВОТО]



Граматика на заповедта


Обикновено при образуването на повелителните форми в нашата реч грешки не се допускат и само понякога влиянието на диалектите може да доведе до включване на по-особени форми като дойди или отиди, за които в книжовната реч място няма.

По-различно е положението с отрицателните повелителни форми, защото за тяхното образуване в съвременния български книжовен език съществуват различни възможности да бъдат изразени. Най-често в речевата ни практика се дава предпочитание на форми като не ходи, не идвай, не прави, не чети. Специфичното за тях е, че отрицанието се изразява с помощта на частицата не, поставена пред положителната повелителна форма ходи, идвай, прави, чети. Същото става и при заповеди в множествено число не ходете, не идвайте, не правете, не четете.

Наред с тях езикът ни предлага и друга възможност. Употребяват се форми, съдържащи отрицателния спомагателен глагол недей или недейте, след който стои една особена неизменяема форма на съответния глагол. Тя звучи например ходи, идва, прави, чете. Така се достига до цялостното недей ходи, недей идва, недей прави, недей чете. Тъй като неизменяемата форма не е определена и по число, тя се използва и когато заповедта е в множествено число - недейте ходи, недейте идва, недейте прави, недейте чете. Общо може да се каже обаче, че тези отрицателни заповеди не се употребяват много често, защото спецификата на неизменяемата форма на глагола не е разбираема за всички.

За сметка на това в говоримия език се проявява третата възможност, при която след недей или недейте на мястото на особената неизменяема форма се появява личната форма за сегашно време. В тези случаи цялата заповед гласи вече недей да ходиш, недей да идваш, недей да правиш, недей да четеш. В множествено число формите съответно са недейте да ходите, недейте да идвате, недейте да правите, недейте да четете. Независимо от дължината им и подчертаната им разговорност, този тип отрицателни повелителни форми все повече се налагат в речта напълно в тон с целия стремеж към аналитичност на изказа, който съществува днес.

Спирам се толкова подробно на възможностите за образоването на отрицателните повелителни форми, защото понякога в речта ни се допускат грешки при оформянето им. Тъй като неизменяемата форма на глагола, която представлява някогашен съкратен инфинитив, не е ясна за съвременния българин и той греши най-малко при поставянето на ударението при нея, след спомагателния глагол недей или недейте се появява поверителната форма на съответния глагол. Така се достига до неправилните недей ходи, недей идвай, недей прави, недей чети. Още повече смущават формите в множествено число недейте ходете, недейте идвайте, недейте правете, недейте четете.

Действително, тези форми съществуват в някои български диалекти, но в книжовната форма на езика ни място за тях няма. И не само диалектната им маркираност ни кара да препоръчваме да се избягва употребата им.

В нашата реч действа законът за икономия на езиковите средства и почти никога не се допуска възможност да се използват успоредно две форми, които са натоварени с една и съща функция. Затова след като заповедта е изказана с помощта на спомагателния глагол недей и недейте, не е необходимо тя да се повтаря и с другата глаголна форма.

 

"Демокрация", 19.03.2001

 


напред горе назад Обратно към: [Непротивоезикоругателствувайте][Владко Мурдаров][СЛОВОТО]

 

© Владко Данаилов Мурдаров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух