напред назад Обратно към: [Непротивоезикоругателствувайте][Владко Мурдаров][СЛОВОТО]



Грешейки с деепричастията


Навремето една уважавана българска писателка беше писала, че трябва да се стремим да избягваме в речта си деепричастията, защото те правели речта ни доста тромава.

Формулировката за тромавостта на деепричастията не е от вчера, но всъщност зад нея се крие нещо съвсем друго. Появата на деепричастието по принцип е много по-характерно за нашата писмена реч, докато в устната то съвсем естествено се появява по-рядко. Следователно самото включване на деепричастие при нашето говорене превръща речта ни в по-книжна. Все пак доказано е, че колкото повече глаголи се употребяват, толкова текстът с тях е по-жив и по-динамичен! А, от друга страна, употребата на повече глаголи означава по-малко деепричастия.

Всъщност деепричастието поначало е доста нова категория в българския книжовен език и поради това все още не сме свикнали с неговата употреба. Лошото обаче е, че то не само прави речта ни по-изкуствена, че повече я приближава до канцеларския документ. Много често при използването на деепричастията ние допускаме и истински грешки, които действително не се осъзнават от мнозина, но все пак при по-внимателно замисляне разкриват безсмислието на отделни фрази или цели изречения.

Обикновено давам на студентите си примера с изречението Минавайки по моста, заваля дъжд, за да им задам въпроса кой преминава по моста - дали някой, например аз, или пък самият дъжд. Веднага получавам отговора, че става дума за някого, но всъщност това е логически извод, който в никакъв случай не следва от граматическата конструкция.

Според граматиките на българския език деепричастието е глаголна форма, която пояснява действието, изразено с друг глагол, като означава добавъчно действие, протичащо едновременно с главното. Така се достига до изречения като Свиркайки си, той мина по моста или, за да променим малко току-що посоченото, Минавайки по моста, той усети, че завалява дъжд.

Най-важното в този случай е, че двете действия, за които става дума, се вършат винаги от един и същ подлог. И тъкмо тази особеност не отчитат мнозина, като си позволяват да съберат в едно действия, извършвани от различни подлози. Заради това толкова често можете да попаднете на изречения като Собственикът не обръща внимание на пилотите, протестирайки против уволненията, защото собственикът не обръща внимание на пилотите, докато те протестират. Същата грешка се наблюдава и в изречение като Обсъждайки този въпрос, на специалистите беше посочено същественото разминаване в гледищата, защото специалистите обсъждат, но друг им съобщава нещо. И в двата посочени случая вършителите на действията са различни и включването на деепричастието е напълно неоснователно. Дори можем да добавим, че понякога вследствие на появата му може да се замъгли толкова мисълта, че да не можем да разберем кой какво действие извършва.

Най-често за да избегнат деепричастията редакторите предпочитат да използват изрази с като и когато и така вместо четейки книгата се избира като четеше книгата, а минавайки по моста се променя в когато минаваше по моста. Лошото в тези случаи обаче е, че се достига до еднотипни решения и изреченията започват да звучат много сходно. Разбира се, не може да се препоръча деепричастието изобщо да не се употребява, защото понякога благодарение на него може да се избегнат дразнещи повторения. По-важно е обаче да се знаят правилата за употребата му, за да не води появата му до грешки, които правят мисълта неясна.

 

"Демокрация", 09.03.2001

 


напред горе назад Обратно към: [Непротивоезикоругателствувайте][Владко Мурдаров][СЛОВОТО]

 

© Владко Данаилов Мурдаров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух