напред назад Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Венецианка


Тя стои на брега на морето

край извитите мраморни стълби,

като перла блести силуетът й,

над главата й стрелва се гълъб.

 

Осветява я късното слънце

и със златни лъчи я облива,

а наоколо фигури тъмни

запечатват мига с обективи.

 

Недалече почиват гондоли

и се свеждат почтени фенери,

над водата в канала надолу

светлината изглежда химерна.

 

С бяла маска, загадъчно скрила

по лицето най-лекия трепет,

тя разтваря старинно ветрило,

а очите й сякаш са слепи.

 

И когато с немирния кичур

заиграе полека ветрецът,

тя се слива с мига магнетичен,

а под нея потъва Венеция.

 


напред горе назад Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух