напред назад Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Пазачът в музея...


Пазачът в музея прилича на стар експонат,

стои достолепно до входа, тъй както приляга,

но тайно се взира в искрящата вън светлина

и я благославя с очи, замъглени от влага.

 

Зад него почиват съкровища от векове,

оръжия, статуи древни и ценни картини,

но вън светлината с настойчива власт го зове

и в нейния храм го избива на плач безпричинно.

 

От много години той гледа към този площад,

потънал до гуша сега в карнавално пиянство,

там кукленски фигури някак безцелно стърчат

и странно напомнят обърнати чаши с шампанско.

 

Край тях се промъква замаяна от суета,

но все тъй безцветна и алчна за празник тълпата

и най-съвършения тайнствен град на света

превръща в банален декор за безличен театър.

 

Пазачът със своя изрядно изгладен костюм,

с безупречна стойка и лачени черни обувки,

се взира навън в светлината. Неясният шум

долита неспирно до него, но той не го чува.

 


напред горе назад Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух