напред назад Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Все едно, че вървя...


Все едно, че вървя,

тези стъпки изглежда са мои,

не съм аз, не кървя

но в такъв случай кой е???

 

Все едно, че не знам

как полека се губи надежда,

няма дом, няма храм,

в който стъпки подобни отвеждат...

 

Все едно някой друг

в тази уличка сляпа залита.

Може би бях дотук

и нататък душата ще литне.

 

Все едно че сега

като някой див кон , спънат с пранги,

тя жадува за бяг,

за открити безкрайни пространства.

 

Все едно че гризе

с остри зъби и злоба юздата

от тревога обзета,

прималяла от гняв, необятна...

 

Все едно не е мой

моят път с тази глупава болка.

Не намерих покой.

Колко малко ми трябваше, колко...

 


напред горе назад Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух