напред назад Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Kind Of White


Душата трябва да живее някъде

когато е заточена в полето,

сред преспите. И леденият вятър

отнася колесницата. Конете

 

на твоята съдба са полудели,

без път препускат и това те гложди,

а да въртиш камшика ти не можеш

и всъщност никога не си умеела.

 

Удава ти се само да приседнеш

на софата край старата камина

в ръката с книга, а денят безследно

изгубил багрите си да отмине.

 

Виелицата другаде те тласка

и в полета на гарвана се взираш

четеш, гадаеш, в дрезгавия крясък

поличба ти се струва, че прозира.

 

Но за какво са всичките въпроси...

снегът вали, покрива ти лицето,

косите, миглите... А то е просто

заражда се и има го. Усещаш

 

как вихъра плете, плете дантели

по клоните и вае от снежинки

ефирен силует и танц, умело

от нищото създава балерина.

 

И докато я завърти стремглаво

и тя нататък в хаоса изчезне,

един начален тон те приютява

край тъжния тромпет на Маилс Дейвис.

 


напред горе назад Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух