напред назад Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



В хотелската стая с цветя...


Moi j’essuie les verres
аu fond du cafе

      из песен на Едит Пиаф

 

В хотелската стая с цветя, с пожълтели тапети,

той взе й палтото, тя нежно изтръска снега,

окичил сребристо балтона му сив с еполети,

смехът им заглъхна-достигнал до някакъв праг.

 

Долиташе ритъмът все по-горещ на фламенко,

в камината грееше огънят в празничен танц

и хвърляше ярки отблясъци и отражения

в очите, в прозореца, в каната от порцелан.

 

Тя сне очилата му, позамъглени от парата

изтри ги, той нежно допря показалец

до мъничък белег... А долу звукът на китарата

усили се празнично, после замря в огледалото...

 

Езиците огнени галеха мрака, проникваха

дълбоко в нощта, сякаш търсеха скрития смисъл...

Испанката диплеше в танца задъхан полите си

и в техните гънки кармин и жарава разсипваше.

 

Къде се заражда искрата на слепия огън

и кой в тъмен миг на капризна прищявка го праща

на някой щастливец-самотник забравен от бога

на място пропито с дъха на прогнило и прашно...

 

И после леглото, завесите... всичко изчезва,

мъжът и жената сами на земята остават

и в нейния бяг по неведоми пътища звездни

те сливат телата, душите си, всичко си дават.

 

Но вече пропяват петли и суровият изгрев

посича нощта, светлинките в небето преследва

и те се прегръщат по-силно като за последно

и чувстват се толкова тъжни и толкова близки.

 

В хотелската стая с цветя, с пожълтели тапети

бе празно след тях, възцарила се бе тишина.

Личаха си само следите им вън по пътеката.

И няколко жертвени капки по белия сняг.

 


напред горе назад Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух