напред назад Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Пушач на опиум


Да застанеш пред себе си

в светлината, която не жали

и показва и дребното

и света, отразен в огледалото...

 

Ти, домът на безкрая,

кой те караше там да се свираш

в тая мъничка стаичка

със съмнителни сенки и мирис.

 

Да протягаш ръката си

към химери, които препускат,

към ръба на нощта,

към тела с дъх на похот и мускус...

 

Уталожи ли болката

и мъглата за миг улови ли...

Същността си дълбока

в своя унес замрял доближи ли я?

 

Дълго бил си обзет

от неясния сън на забравата.

А пък твоят портрет

междувременно е остарявал...

 


напред горе назад Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух