Обратно към: [disconnected][Даниел Смиловски][СЛОВОТО]

Странно позната си, въпреки липсата на разговор —

издава те нежеланието да заспиш,

да се отдадеш на случайността на стаята,

да се уплашиш от мълчанието.

Не нам коя си, и това ми е достатъчно.

На мен ми стига тишината —

стига ми да не разказвам.

Животът е цинична барикада

от добре прикрити неуспехи —

и най-истинското в нас

откриваме в изневярата му —

като странници, аутсайдери, луди, пророци, себе си.

Като изоставени.

Като зимна нощ.

Като секс.

Като падане.

Обратно към: [disconnected][Даниел Смиловски][СЛОВОТО]

© Даниел Смиловски. Всички права запазени!